Пол Дохърти: Сенки в Оксфорд

Сър Хюго разсеяно слушаше заклинателя, докато гледаше безизразно към затворника. Най-после го беше заловил. Хората му атакуваха и преследваха дяволското изчадие чак до върха на зловещата кула, където му дадоха избор — да приеме норманското правосъдие или да бъде изгорен жив. Стригоят се беше борил с невероятна сила и очевидно никое оръжие не можеше да го спре, освен най-свещените реликви, донесени от заклинателя, които сега лежаха в ковчежето си в каруцата, пазени от няколко местни рицари. Останалите членове на сборището бяха изгорели в пламъците, но водачът се беше оставил доброволно да бъде окован във вериги от глава до пети, а лицето му да бъде покрито, за да не използва силата си срещу онези, които го бяха пленили. Сега сър Хюго трябваше да реши какво да се прави. Крал Уилям беше категоричен — злият чужденец и неговото сборище трябваше да бъдат унищожени до корен, насилието в околността да бъде спряно, крепостта да се изгори, а на мястото й да бъде построен манастир — в знак на благодарност за справедливото Божие възмездие. За награда Уилям Нормански беше дарил на сър Хюго околната земя с горите, полята, пасбищата и реките й, с правото да ловува в тази плодородна област, разположена сред горите на север от Лондон.

Мортимър примигна, когато вятърът донесе до него лютивия дим. Изкашля се и се обърна с гръб, още неосъзнал, че заклинателят чака отговора му. Кралят искаше да знае откъде е дошъл чужденецът в Англия и Хюго се чудеше на онова, което беше научил. Очевидно дяволското изчадие беше дошло дотук от Влахия, от Балканите, преструвайки се на човек, посветил се в служба на Бога. Настанил се в кулата и я възстановил под маската на Божи слуга, отдаден на делото Христово. Отначало той и последователите му се радвали на уважение и дори на обич сред местните рицари, дребните земевладелци и селяните от близките селца. После започнал ужасът — трупове, останали без капка кръв, били намирани в отдалечените шубраци, по бреговете на потоците и дори на кралския път. Деца излизали да играят и никога не се връщали. Труповете на самотни търговци и калайджии, които бързали да изминат още някоя миля в края на деня; на обитателите на малки ферми и отдалечени къщи; били откривани с лица бели като восък, прерязани от ухо до ухо гърла и плът, пресушена до последна капка кръв. Били изпратени петиции до Камарата на Лордовете в Лондон и кралските съдии получили заповед да разследват случая. Но и те, заедно с писарите, военните свещеници и васалите, били заклани само на няколко мили от мястото където сега стоеше сър Хюго. Но кралят беше упорит — той изпрати тук собствения си син, Уилям Руфъс, и причината за престъпленията беше разкрита, а кървавата диря проследена до тази страховита кула. Владетелят се закле да отмъсти, дари сър Хюго с това просторно владение и го изпрати на унищожителна война срещу демоните в човешки тела. Абатът на Бек, Анселм, свят човек, беше посъветвал да използват най-могъщия заклинател в Англия и свещените реликви от новото кралско абатство в Уестминстър.

Така стригоят, или неживият, беше заловен и сега очакваше наказанието си.

— Е, сър Хюго, какво смятате да правите? Мортимър погледна заклинателя.

— Ще приложа кралското правосъдие — отвърна той и стиснал шлема си под мишница, се отправи към затворника.

Пълното мълчание и неподвижност на стригои засилваха зловещото му излъчване и дори суровите брабантски 6 6 Брабант — феодално херцогство. Възникнало след разпадането на франкската империя, по времето на Каролингите, в средата на IX век В района на Лувен и Брюксел — (Б. пр.) наемници бяха изнервени и плахи, въпреки огромните си арбалети.

— Реши ли, сър Хюго? — Гласът на забуления затворник звучеше едновременно меко и подигравателно. — Ти си рицар, сър Хюго, даде ми дума, че няма да умра в огъня.

— Изгори го! — викаше заклинателят, който стоеше до Мортимър. — Изгори го веднага!

Един от оръженосците на Мортимър влезе запъхтян.

— Каруцата пристигна — каза той задъхано. — Ковчегът е готов.

Хюго Мортимър се усмихна мрачно. Извади меча си и го хвана за острието като кръст.

— Дадох думата си — обяви той високо — и сега ще съобщя кралската воля. Аз, Хюго Мортимър, барон и кралски съдия в графство Оксфорд, те осъждам като бунтовник, поклонник на дявола, убиец и предател, заловен с оръжие в ръка срещу своя господар и суверен. Ти ще останеш окован и ще бъдеш заровен жив в галериите под пропитата ти с кръв кула. Тя ще бъде съборена и на мястото ще бъде издигнат манастир, за да го освети и за слава на нашия милостив бог Исус Христос.