Пол Дохърти: Отровителят от Птах

Хатусу (Хатшепсут): Фараон и царица от XVIII династия.

Сененмут: любовник на Хатусу, велик везир и първи министър, бивш каменоделец и архитект.

Валу: Очите и Ушите на фараона — царски обвинител.

Омендап: главнокомандващ на египетската армия.

Амеротке: върховен съдия на Египет.

Пренхое: роднина на Амеротке, старши писар в Залата на двете истини.

Асурал: капитан на храмовата стража в храма на богиня Маат, в който се намира Залата на двете истини.

Шуфой: джудже, главен прислужник и довереник на Амеротке.

Норфрет: съпруга на Амеротке.

Ахмазе и Кърфей: синове на Амеротке.

Ени: върховен жрец.

Мабен: помощник на върховния жрец.

Хинкуи: помощник на върховния жрец.

Минакт: главен писар 2 2 Съсловието на писарите в египетската йерархия е високопоставено. Те са не просто грамотни хора, а административни служители, важни чиновници, организатори и пр. в храмовете и в двореца. В термините на съвременността длъжността главен писар би могла да се изрази като главен секретар. — Б.пр. .

Хутепа: хесетка, храмова танцьорка.

Ипуе: търговец.

Патуна: първа съпруга на Ипуе.

Хаят: втора съпруга на Ипуе.

Мабен: шурей на Ипуе.

Мериет: балдъза на Ипуе по линия на Патуна.

Хутеп: кушит 3 3 Куш — държава, която се е намирала в днешен Централен Судан, известна още като Нубия. — Б.пр. , капитан на охраната на Ипуе.

Санеб: кушит, член на охраната на Ипуе.

Шурат: Поглъщачът на мерзости; разбойнически главатар.

Черепа: един от главните сподвижници на Шурат.

Синезъбия: член на амеметите, гилдия на убийците в Тива.

Лешояда: член на амеметите.

Герх: господарка на мрака.

Наратуша: вожд и върховен главнокомандващ.

Темеу: роднина на Наратуша.

Надиф: началник на Меджай, тиванската полиция.

Хуанека: вдовица на автора на Ари Сапу — Книгите на гибелта.

Първата династия на Древен Египет се установява около 3100 г. пр.Хр. Между тази дата и възхода на Новото царство (1550 пр.Хр.) се извършват множество радикални трансформации. Към това време датират строежът на пирамидите, обединението на Долен и Горен Египет, създават се градовете покрай Нил, а египетската религия се развива около Ра, Бога Слънце, и около култа към Озирис и Изида. Страната трябва да устоява на чужди набези, особено от страна на хиксосите — азиатски нашественици, които варварски опустошавали всичко по пътя си.

От 1470 г. пр.Хр. Египет, омиротворен и обединен под управлението на Тутмос II, преживява епоха на нов разцвет и могъщество. Фараоните преместват столицата си в Тива; погребенията вече се извършват не в пирамиди, а в некрополите по западния бряг на Нил, а Долината на царете се използва за царски мавзолей.

Употребил съм гръцките наименования на градовете и пр. — например Тива и Мемфис, вместо архаичните египетски имена. Мястото, наричано Сакара, обхваща целия пирамиден комплекс около Мемфис и Гиза. Спрях се на кратката версия на името на царицата фараон — Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и след кратък период на смут и безредици Хатусу взима властта и управлява през следващите двадесет и две години. През този период Египет се превръща в могъща имперска сила и в най-богатата държава в света.

Египетската религия също претърпяла развитие и особено култът към Озирис, убит от своя брат Сет 4 4 Бог на войната, разрушението и хаоса, често и на подземния свят. — Б.пр. , но възкресен от любимата си съпруга Изида, която ражда техния син Хор 5 5 Смятан за първия фараон на Египет, с което е поставено началото на божествения статут на фараонската институция. — Б.пр. . Тези вярвания трябва да се разглеждат в контекста на египетския култ към Бога на слънцето и на желанието да се обединят религиозните практики 6 6 Като в този период започват да свързват Озирис с Ра. — Б.пр. . Египтяните имали дълбоко чувство на благоговение към всичко живо — животно или растение; поточе или река, били възприемани като свещени, а фараонът, техният господар, бил почитан като въплъщение на божията воля.