Пол Дохърти - Отровителят от Птах

Затворникът притвори очи. Приседна за малко, поклащайки се напред-назад, и както правеше винаги по това време на деня, си затананика една мелодийка, единствената му молитва към боговете, в която ги призоваваше да обърнат отново лице към него и да му се усмихнат. Когато отвори очи, небето бе започнало да аленее, слънцето, разтопено злато, се превръщаше в огнен диск, плъзгащ се бързо на запад. Затворникът си припомни дните си като храмов лечител и жрец; как лежеше проснат в праха на земята и се молеше на Озирис 13 13 Озирис отучил хората от примитивния им начин на живот, показал им тайните на лечителското изкуство и въвел религията. — Б.пр. , Господаря на Ялу, Владетеля на вечнозелените полета на Вечния запад. Докато не избягаше, ако избягаше, нямаше да има богове, нито небесни ливади, нищо, нищо друго, освен този ужасен ад на затворническия оазис.

Мракът падна плавно, сякаш някой бавно хвърли плащ върху оазиса. Жегата отстъпи, въздухът захладня. Шумовете на пустинята се промениха, докато затворниците и пазачите отмаряха, готови да се насладят през нощта на удоволствието. Жените пищяха, звукът насичаше дрезгавите песни на стражите. Затворникът зачака. Луната, Великия бегач на тъмното небе, се вдигна, пълна и ярка. Звездите, цветята на нощта, блестяха като скъпоценни камъни на тъмен, кадифен фон. Нощният въздух кънтеше от воя на нощните хищници зад оградата. Затворникът обаче не се тревожеше. Беше изучил звездните карти в Храма на Птах; имаше свои собствени, незаконно придобити, забранени за притежание, примитивни схеми. Можеше да разпознае местоположението си по позицията и формите на цветята на нощта: Сотис 14 14 Египтяните виждали своя бог Озирис там, където сега е общоприетото съзвездие Орион, а звездата Сириус — или както те я наричали, Сотис — е като корона на богиня Нут. — Б.р. , Кучешкото съзвездие; Месекти, наподобяващо формата на огромна мечка. Той беше използвал всички тези познания, за да планира маршрута си. Пъхна ръка под дрипите и се приготви. Песента на пияните, пеещи стражи внезапно бе прекъсната от ясен глас, който разкъса пронизителната врява и се понесе над нея:

Затворникът се усмихна. Позна химна, изпят толкова изтънчено и нежно в това ужасно, пъклено място: беше хесетски псалм от неговия собствен храм. Думите и мелодията бяха окончателният подтик на затворника. Щеше да тръгне нощес или да умре в това гнездо на ужаса, дори ако трябваше да използва своите умения да приготвя някои лекове и отвари, та да може неговата ка 15 15 Душа. — Б.пр. да се откъсне, свободна от тялото му, и да започне величавото си и страховито пътешествие към Вечния запад 16 16 Едно от всички наименования на задгробния свят. — Б.пр. . Каквото и да се случеше, той щеше или да бъде свободен, или да умре през следващите няколко часа.

Затворникът тръгна през третата четвърт на нощта. Изкачи оградата без съществени затруднения — онези, истинските пазители на оазиса, за които надзирателят бе говорил, се притайваха в непрогледната тъма някъде далеч отвъд. Той се спусна в топлия, мек пясък, взря се в небето и се концентрира, за да възстанови в съзнанието си онези звездни карти и пустинни схеми, които бе разглеждал и изучавал още докато бе в Храма на Птах. Именно от тях той най-напред бе научил къде се намира Оазисът на горчивия хляб. Щеше да използва тази информация в пътуването си на североизток, за да се измъкне от горещите пясъци и да стъпи на твърдата, каменлива земя, която се простираше до притоците на Нил. Веднъж стъпеше ли там, щеше да е в безопасност.

Затворникът внимателно се запромъква напред, черен силует, стрелкащ се през пясъците. Ръмженето на нощните хищници не спираше да ехти наоколо и подсказваше, че те все още са заети с разкъсването на месата на престъпника, екзекутиран по-рано през деня. Затворникът не се страхуваше от преследвачи, не и засега. Пазачите, които трябваше да караулят около оградата, сигурно тънеха в дълбок бирен сън или пък се бяха скрили в сенките, за да се отдадат на животинска наслада със затворничките, които си бяха избрали. Не по-рано от утре по обяд надзирателят и неговите стражи щяха да разберат какво се е случило и едва в ранната привечер щяха да организират хайка. Затворникът се запромъква през пясъците. От време на време спираше и се взираше нагоре, изучавайки цветята на небето. Пустинният въздух беше вледеняващо студен, но поне беше свободен. Някъде на изток лежаха Тива и Дворецът на милионите години. Веднъж само да стигнеше там, веднага щеше да намери Хутепа, щеше да иска справедливост, щеше да търси възмездие за всичко, което му се бе случило.