Филипа Грегъри: Бялата кралица

Баща ми е сър Ричард Удвил, барон Ривърс, английски благородник, земевладелец и поддръжник на истинските крале на Англия — родът Ланкастър. Майка ми произхожда от херцозите на Бургундия и следователно във вените ѝ тече кръвта на богинята Мелузина, която основала тяхната кралска фамилия с омагьосания си любим, херцога, и все още може да бъде видяна във времена на необичайни беди, докато изрича с плач предупреждението си над покривите на замъците, когато синът и наследникът умира, а родът е обречен. Или така говорят — онези, които вярват в такива неща.

При този мой противоречив произход — твърда английска земя и френска водна богиня — човек би могъл да очаква от мен да бъда каква ли не: чародейка или обикновено момиче. Има такива, които ще кажат, че съм и двете. Но днес, докато реша косата си особено грижливо и я подреждам под най-високата си диадема, докато хващам за ръцете двете си останали без баща момчета и ги повеждам към пътя, който отива към Нортхамптън, бих дала всичко, което съм, за да бъда, само сега, само този единствен път, просто неустоима.

Трябва да привлека вниманието на един млад мъж, потеглящ към поредната битка, срещу враг, който не може да бъде сразен. Той може дори да не ме види. Няма вероятност да е в подходящо настроение за молители или кокетки. Аз трябва да възбудя съчувствието му към моето положение, да предизвикам у него съпричастност към моите нужди — и да се задържа в паметта му достатъчно дълго, за да направи нещо и по двата въпроса. А това е мъж, в чиито обятия се хвърлят красиви жени през всяка нощ от седмицата и който е заобиколен от по сто претенденти за всеки пост, на който има власт да назначи някого.

Той е узурпатор и тиранин, мой враг и син на мой враг, но аз вече отдавна не съм лоялна към никого освен към синовете си и към самата себе си. Родният ми баща потегли към битката в Тоутън срещу този мъж, който сега нарича себе си „крал на Англия“, макар да не е много повече от един млад самохвалко; и никога не съм виждала по-сломен човек от баща си, когато той се завърна от Тоутън, с кървяща през жакета дясна ръка, с побеляло лице, с думите, че това момче е пълководец, какъвто не сме виждали никога преди, че нашата кауза е изгубена и че всички сме лишени от надежда, докато той е жив. Двайсет хиляди мъже бяха покосени при Тоутън по заповед на това момче: никой не беше виждал толкова смърт в Англия дотогава. Баща ми каза, че било като жътва, в която покосявали привърженици на Ланкастър, а не битка. Законният крал Хенри и неговата съпруга, кралица Маргарет Анжуйска, избягаха в Шотландия, съкрушени от толкова много смърт.

Онези от нас, които останаха в Англия, не се предадоха лесно. Битката продължаваше все така, за да отблъсне мнимия крал, това момче от династията Йорк. Собственият ми съпруг загина, командвайки нашата конница, само преди три години при Сейнт Олбънс. И сега аз съм вдовица, а всички земи и състоянието, които някога наричах свои, ми бяха отнети от свекърва ми с благоволението на победителя, господарят на това момче-крал, великият кукловод, прочут като Създателя на крале: Ричард Невил, граф Уорик, който качи на престола това суетно и горделиво момче, сега едва на двадесет и две години, и ще превърне Англия в ад за онези от нас, които все още бранят династията Ланкастър.