Фела Скот - Бялата дева

Искаше й се да почувства устните му върху своите, но той се отдръпна, за да я подразни и съблазни. След като облиза собствените си устни, тя се наведе напред и устните им почти се докоснаха.

— Обичаш ли Дрю, Колин? — Гласът му беше нежен и съблазнителен.

— Да, много.

Колин дори не разбра какво е казала, дори не разбра и той какво е попитал, а съзнанието й беше изцяло погълнато от допира му. Ян се отдръпна.

— Ти обичаш мъж на име Дрю?

Тя беше много объркана и отново се върна на това, което беше казал.

— Какво?

— Ти каза, че обичаш Дрю. Предполага се, че е никой.

— Ти… ти ме подведе — заекна Колин, неспособна да схване какво е казала, обхваната от гняв, който доминираше над всичките й мисли, освен една. Той я беше подвел. Но това, което беше още по-лошо, тя се беше хванала веднага.

— Кой е този мъж?

Тя изблъска Ян и с мъка стана от леглото.

— Махай се!

Ян се изправи и се приближи до нея.

— Кой е този мъж?

— Махай се! — Почувства се като че ли всеки момент може гневно да избухне и започна да го избутва. — Махай се от стаята ми.

— Твоята стая — изрева й той в отговор. — Предполагам, че това е моята стая.

Той беше прав, но това нямаше значение.

— Сега е моя стая и аз те помолих да се махнеш.

— Моли за каквото си искаш, миледи. Ще си тръгна, когато ми се прииска, по дяволите.

Тя още веднъж го изблъска, но той не помръдна и сантиметър, а високият му ръст се извисяваше над нея. Колин яростно заблъска по гърдите му.

— Най-добре е сега да ти се прииска, по дяволите.

Ян кръстоса ръце на гърдите си, а опитите й да го изхвърли от стаята останаха безуспешни. Тя замахна и силно го удари по лицето. Колин усети как кръвта й се оттича от лицето и отстъпи назад. Най-накрая се сети да бъде предпазлива и се вразуми.

Очите му опасно потъмняха. Тя инстинктивно направи още една крачка назад, за да се предпази от гнева му, обърна се да побегне, но ръката му се протегна и я сграбчи през кръста, като я придърпа към себе си.

— Остави ме на мира — умолително каза тя, а гневът й вече не й даваше кураж.

Той я вдигна на ръце и я върна в леглото. Подхвърли я върху него и тя потъна в мекия дюшек. Като давещ се плувец тя започна да се бори, за да запази равновесие и да се изправи.

Преди да може да направи това, Ян беше там, а мускулестото му тяло беше до нея. Дългите му крака я заклещиха и не й позволиха вече да помръдне. Той тихо и нежно се засмя, а очите му закачливо блещукаха. Дългите му пръсти си играеха с блузата й, развързваха връвчиците й и тя се плъзна надолу и пред погледа му се разкриха раменете й.

Устните му горяха по тялото й и се придвижваха нагоре по извивката на врата й. Колин почувства как и тя отново бързо и неуморно започва да се разпалва. Тя се опита да не му обръща внимание, да не си мисли за това, но опитите й напълно се провалиха. Беше напълно подвластна на желанията си, които я изпепеляваха. Тя затвори очи пред погледа му, поглед, който й казваше, че той е победителят, и го знае.

Мразеше го. Не, обичаше го.

— Искаш ли да си тръгвам. Колин?

Колин отвори очи. Погледът му беше тържествуваш.

— Ти си жесток, Ян.

— Да — той злобничко се усмихна. — Кажи ми, че искаш да остана.

Искаше й се да може да му се подиграе, но не можеше. Вече нямаше връщане назад за Колин.

— Не си тръгвай.

Думите й прозвучаха толкова нежно, че Ян се почуди дали не ги беше създал собственият му копнеж. Но когато се протегна да погали нежната й буза, поруменяла от желание, той го видя в погледа й. Тя искаше той да остане. Той наведе глава да целуне меките й като коприна устни, за които толкова често сънуваше. Колин отвори уста да позволи на езика му да се порови, да опита сладостта отвътре. Той я придърпа по-близо, нетърпелив да почувства тялото й плътно до неговото.

Целувката му се плъзна надолу по стройната й шия, до едната гърда, а после другата. Като че ли бяха наедрели и станали по-твърди, а майчинството беше изпълнило тялото й за неговото дете. Никога не беше, се чувствал толкова задоволен, толкова възбуден. Той бързо я съблече, а пред погледа му се показа съвсем леко заобленият й корем, но той го забеляза с острия си поглед. Той нежно опипа издутината, а всеки допир го караше да се удивява.

Ян целуна корема й, а тя трепереше при допира с влажните му устни. Колин мислеше, че може да полудее от упорития му преглед, а всяко нежно докосване я караше да се задъхва от желание. Най-накрая тя го придърпа към себе си, а пръстите й задърпаха панталона му в желанието й да го свали. Той й помогна и след миг вече лежеше гол до нея. Устните й търсеха неговите и настояваха за неговото внимание. Той й го предостави.