Фела Скот - Бялата дева

Ян не проговори отново, докато гледаха как слънцето се изкачва все по-високо в утринното небе. Той си спомни как нежно и хубаво се бяха любили. Отново изживя омразните им и грозни спорове. Връзката им си оставаше толкова объркана, че те не знаеха дали обичат или мразят.

— Ще се върна тази вечер да те заведа в селото. Мама каза, че ще ти донесе някои дрехи.

Гласът на Колин беше тих и изтерзан.

— Като че ли не бива.

Ян не разбра за какво говори.

— Какво не бива?

Тя вдигна поглед, в който се четеше съмнение.

— Като че ли не бива да празнуваме нашата сватба. Изглежда фалшива.

— Фалшива ли е, Колин?

Колин почувства как гърлото й се свива, а сълзите напират.

— Да. Сватбата трябва да бъде по любов, а не заради едно случайно заченато дете.

— След време…

Тя вдигна ръка и прекъсна Ян. Не можеше да понесе как той го казва.

— Не. — Тя по-добре разбираше тези неща. — Моля те, върви си, Ян. Искам малко да си почина.

Колин видя как той си отива и естествено не успя да си почине. Вместо това започна да крачи из стаята, а съзнанието й непрестанно се измъчваше. Когато Ейнсли почука, тя се стресна, защото не беше усетила как бе минало времето.

Когато Колин не отговори веднага, Ейнсли отвори вратата и я извика.

— Може ли да вляза, Колин?

— Да — беше успяла да отговори, но умът й все още блуждаеше.

— Какво ще кажеш за една гореща вана, а съм ти донесла и някои дрехи. Надявам се, че нямаш нищо против.

Тя се бореше да запази самообладание.

— Разбира се, че не. Много хубаво, че си се сетила, Ейнсли.

Ейнсли се усмихна.

— Ако искаш, ще се върна и ще ти направя прическата. Ти веднъж спомена, че не можеше да я оправяш много добре.

Колин кимна.

— Да, така е. Ако не те затруднява, би било много хубаво.

— Скоро ще се върна. Ако имаш нужда от нещо, просто помоли някой от прислугата да ти го донесе. Сега ти си част от семейството, Колин. Ако имаш нужда от нещо, направо искай.

— Благодаря — измънка Колин, а умът й блуждаеше от една ужасна мисъл на друга.

Вратата се затвори и тя продължи да крачи, докато още едно почукване не я прекъсна. Тя предположи, че беше прислугата с ваната й.

— Влезте.

Когато влязоха, тя се загледа през прозореца и не забеляза кой е влизал и излизал. Колин насочи вниманието си към момичето едва след като тя я докосна по рамото.

— Готова е, миледи.

Тя отново измънка едно едва доловимо благодаря.

— Искате ли да остана и да ви помогна?

— Не, ще се оправя. — Колин не можа да предотврати дълбоката въздишка. — Сигурна съм, че си имате много по-сериозна работа, която се нуждае от вниманието ти повече, отколкото аз.

Очите на момичето се разшириха от учудване.

— О, не, миледи. Удоволствие ще е за мен да ви помогна. — Тя хвана Колин за ръка и я заведе до ваната. — Бих могла да ви измия косата. Толкова е гъста и хубава.

Прислужницата сигурно не беше много по-млада от самата нея и на Колин й хареса сърдечността й. Тя й позволи да й помогне, а когато Колин влезе във ваната, от която се вдигаше пара, беше чудесно. Колин успя за малко да освободи съзнанието си и да се наслади на простичкото развлечение.

— Как се казваш?

Момичето срамежливо се усмихна.

— Мери.

Мери започна да насапунисва косата на Колин, а нежният й масаж така я отпусна, че тя дори се унесе и поспа за малко. Мери зави косата й в мека кърпа и Колин не можа да не се прозине широко, когато отново се отпусна в медната вана. Очите й се затвориха и тя за втори път заспа.

— Да измия ли гърба на миледи?

Колин рязко отвори очи и откри, че се взира в очите на Ян с цвят на старо злато.

— Къде е Мери?

— Отпратих я. — Той се усмихна и коленичи до ваната. — Казах й, че аз ще ти помогна е къпането.

На Ян му стана забавно, защото Колин се изчерви. Той вдигна вежди.

— Не гледай така страшно, Колин. В края на краищата аз съм ти съпруг. — Ян взе сапуна с аромат на горски цветя и го помириса. Той се усмихна още по-широко. — Да ти измия ли гърба?

— Не — вкочани се Колин, а гласът й беше толкова напрегнат, колкото и гърбът й.

Усмивката му се превърна в гримаса.

— Дори и ако обещая да се държа прилично?

— Не.

Ян въздъхна продължително и тъжно. Това не промени настроението й.

— Наистина умееш да убиваш радостта на брака, девойче.

Думите му вместо да разгневят Колин, я засегнаха дълбоко.

— И аз не си го представях така.

— Когато беше малка, за какво си мечтаеше?

Колин затвори очи, за да не заплаче, защото не искаше Ян да види сълзите й.