Фела Скот - Бялата дева

— Не, съвсем не.

Тя се опита да се отпусне, да си каже, че всичко е наред. И все пак това чувство беше след нея при всяка крачка, която правеше по посока Стоунхейвън. Ейнсли за миг спря да поговори с един възрастен мъж, прегърбен пред мъничката си къщурка. Точно когато Колин реши, че й се е привидял, тя го видя. Дуайт стоеше само на няколко крачки разстояние, а втренченият му поглед я караше да се разтрепери.

Тя ясно видя как гневът и омразата тлеят в дълбините на очите му и сега разбра за опасността, за която й бяха съобщили инстинктите. Колин се приближи до Ейнсли, като се надяваше, че нейното присъствие ще го спре да не предприеме нещо необмислено. Бяха близо до Стоунхейвън, достатъчно близо, за да е глупаво от негова страна да се опитва да я отвлича. Тя се обърна на другата страна, неспособна повече да издържи на погледа му.

Когато Колин се осмели да погледне назад, той си беше отишъл. От това разкритие отново я полазиха тръпки. Беше почти по-добре да знае точно къде е, отколкото да си го представя. Нервите й се опънаха до крайност и й се прииска Ейнсли да побърза.

— Ейнсли — каза Колин и прекъсна разговора й. — Мисля да побързам, ако не възразяваш.

— Разбира се, Колин. Аз ще те настигна. Няма да се бавя.

Колин се загледа в портата на двора на замъка и вървеше колкото се може по-бързо, без всъщност да тича. Дуайт се изпречи пред нея и тя се сблъска с него, а неговите ръце я задържаха да не падне.

— Не ме докосвай — изсъска тихо тя, като се опитваше да не привлече нечие внимание, докато се изскубваше от ръцете му. — Ти си глупак, Дуайт.

— Да — съгласи се той. Гласът му беше равен, но погледът му й казваше какво да очаква след това. — Изглупях по теб, девойче.

Той отново се протегна към нея, но тя го отблъсна.

— Само да ме докоснеш и ще изпищя. Всички от Стоунхейвън ще дойдат, може би дори Ян. Най-добре си върви, докато се чувствам достатъчно великодушна да те пусна да си вървиш по живо и по здраво.

— Великодушна — подигра й се той, а устните му се изкривиха в гримаса, която се превърна в грозна картина на омразата. — Ти си толкова наивна. Няма да те пусна да си вървиш, Колин. Със или без сватба. Ти си моя, сега и завинаги.

Гневни думи дойдоха на устата й, но той си тръгна преди тя да може да ги изрече. Ейнсли се приближи зад нея.

— Ето — усмихна се тя. — Не се забавих много, нали?

— Не. Пристигна навреме.

Погледът на Ейнсли стана любопитен, но тя не помоли Колин да й обясни. Те извървяха останалия път мълчаливо.

Преди Колин да е имала достатъчно време да обмисли това, което се беше случило, тя вече си беше вкъщи и лежеше в леглото си. Ейнсли тихо затвори вратата й и я остави да подремне. Първоначално на Колин й се стори глупаво да си почива през деня. Но само след миг очите й се затвориха и сънят я обори въпреки дейната й мисъл.

— Колин.

Тя отвори очи, а сънят й беше толкова истински, че й беше трудно да не мисли вече за него.

— Дрю — прошепна пресипнало тя.

— Ян е. — Ян седна на леглото и отметна сплъстената й коса от лицето. — Сънуваше, Колин.

Най-накрая тя разбра къде е и е кого говореше. Седна.

— Какво правиш тук?

Въпросът й прозвуча остро като обвинение. Не беше искала така да прозвучи. Тя отвърна поглед от него, смутена, че той я беше заварил толкова неориентирана.

— Кой е Дрю?

Тръпки полазиха Колин, трънки на ужас и отвращение.

— Никой.

— Ти плачеше и викаше името му. Това ме накара да вляза.

Тя нищо не каза.

— Човек не вика ничие име.

Колин продължи да мълчи. Какво ли можеше да каже? Ян я сграбчи за раменете и я разтърси, а гневът му личеше по свирепия поглед.

— Как можем наистина да сме мъж и жена, ако криеш нещо от мен?

— Ние никога не можем да бъдем мъж и жена — изкрещя тя и го прекъсна. — Не разбираш ли това?

— Не — процеди той през зъби.

— Не бъди глупак, Ян. Това никога не може да стане.

Той се втренчи в нея и не можеше да повярва. Колин нямаше да се поддаде на погледа му. Ръката на Ян се плъзна по раменете й и надолу по ръцете й, а ръцете му бяха топли при допира с тялото й. Той не спря. Ръцете му отново се придвижиха нагоре но врата й. Пръстите му масажираха мускулите й и облекчаваха напрежението. Тя започна да се отпуска, а упорството му я караше да се чувства безжизнена. Ръката му я придърпа, а устните му се приближиха до нейните.

Колин помириса тежкия му парфюм, а дъхът му беше омаен като вино. Зъбите му бяха бели на тъмния фон на лицето му, а по бузите започваше да му набожда брада. Никога не беше го виждала да се бръсне и й се прииска тя да го обръсне. Да опипа силната извивка на челюстта му е ръцете си, докато бръсначът се плъзга по всеки сантиметър и изстъргва останките от брадата му.