Фела Скот - Бялата дева

— Какво ви спира?

Въздишката му я развълнува. Беше тъжна и изпълнена с извинение.

— Защото искам повече от един флирт в конюшнята, Лин.

Тя все още не разбираше какво й казваше.

— Когато те любя — обясни той, — искам да те любя с часове. Искам да се насладя на всеки миг и всеки сантиметър от тялото ти. Не искам да ти вдигна полата и да те обладая в сеното.

Ян се наведе и още по-плътно се приближи, а думите му вече бяха преминали в шепот.

— Искам да помириша омайния парфюм на кожата ти, а светлината на огъня изкусително да танцува по млечната ти белота. Искам да се заровя в косите ти до забрава и да вдишвам аромата им. Искам да опитам соления вкус на потта по корема ти, когато страстта нажежи телата ни.

Колин се задъхваше, имаше чувството, че е тичала с километри, а не беше направила и една крачка. Ян й подаде кучето и отиде до вратата на конюшнята. Обърна се да каже:

— Казва се Дакс.

После изчезна. С треперещи ръце Колин притисна Дакс в обятията си.

— О, Боже — каза тихо. И зарови пламналото си лице в острата му козина. — О, Боже!

— Колко ще ми вземеш да ми стоплиш леглото, девойче?

Колин се извъртя и се освободи от грубата прегръдка и въпреки раздразнението си се усмихна и напълни чашите на мъжете.

— Вашите пари няма да ме вкарат в леглата ви. А сега си дръжте ръцете по чашите, а не по мен.

Същият мъж пак заговори, а двамата му приятели стояха наблизо със щипещи пръсти и похотливи погледи.

— Хайде, девойче. Няма нужда да се дърпаш. Приятелите ми и аз просто искаме да се позабавляваме.

Лесли се пъхна между Колин и непослушните им ръце.

— Какво ще кажете за мен, момчета? Добре ще се погрижа за вас.

Една голяма ръка избута Лесли настрани.

— Сега съм се настроил за червенокоса мома. — Той вдигна поглед към Лесли. — Не за блондинка, девойче.

Колин се опита да не обръща внимание на забележките му и да продължи с работата си. Беше благодарна на Лесли, че се беше опитала да им отвлече вниманието. Тя хвърли един поглед към масата, където Ян и Джефри винаги седяха, но веднага съжали за това. Беше се намръщил и това не вещаеше нищо добро. Тя никога не го беше виждала толкова разярен. Очите му пробиха дупки в тримата мъже, които, изглежда, не забелязваха гнева му. Те очевидно не бяха оттук, защото иначе щяха да са по-предпазливи.

Колкото и ужасни да бяха, тя започна да се страхува за тях. Последното нещо, което искаше, бяха неприятности от Ян. Тя нарочно не отиде до тяхната маса, а изпрати Лесли да им сервира. Тримата мъже продължиха да се наливат, а забележките и погледите им ставаха все по-нагли с всяка чаша бира, която поглъщаха.

— Това си е нейна работа, Ян. Може би ще е най-добре да излезеш, ако не можеш да седиш тука и да сдържаш нервите си.

Ян отвърна поглед от източника на гнева си и погледна Джефри, а отвътре започваше да кипи.

— Ще си сдържам нервите. Но и те най-добре ще направят, ако престанат да я пипат.

— Гледай — посочи към тях Джефри. — Сега Лесли им сервира. Тя ще ги държи настрана от Лин.

Ян не беше убеден. Нещо вътре в него го караше да е подозрителен към тези мъже. Той мълчаливо ги наблюдаваше.

Моли спря Колин и й прошепна на ухото:

— Може би ще е добре да излезеш за малко, девойче. Докато не са се напили достатъчно.

Колин кимна и остави каната, която носеше. Тя се промъкна в кухнята и излезе през задната врата. Гъската й веднага тръгна след нея, а граченето й я успокояваше в тъмнината. Тя повървя малко и се наслаждаваше на свежия нощен въздух. Кръчмата беше препълнена тази вечер, а въздухът беше задушен и застоял. Но това, което най-много и харесваше, беше, че не я вижда зоркото око на Ян.

Тя отиде до малкото поточе, където бяха погребали кучето, а сърцето още я болеше от изпълнената му с болка смърт. Колин поспря за миг пред малката купчина пръст, но продължи до брега на потока. Чу как водата бълбука. Бледата лунна светлина се отразяваше в блещукащата му повърхност. Беше приятно да слуша как свежият въздух като лек ветрец разчиства от него димния облак от камините в селото.

Колин се наведе, взе малко вода в шепата си и отпи, а студената като през зимата вода утоли жаждата й. Тя плисна останалото но лицето си и отми кожата си от потта от работата й. Тя не трябваше да отсъства за дълго. На Лесли можеше да й потрябва помощта й.

— Хубаво изглеждаш, девойче.

Мъжът от кръчмата стоеше пред нея и й беше препречил пътя, а двамата му спътници бяха зад него, единият от лявата, а другият от дясната му страна.