Фела Скот - Бялата дева

Колин чу, че вратата се отваря, по внезапно влезлия студен въздух тя позна, че някой е влязъл, а по непознатия трепет в душата си разбра, че това беше Ян. Тя раздаде чашите, които носеше, и се опита да се успокои, преди да му даде да разбере, че знае, че е там. Той не й даде много време, за да изпълни трудната си задача.

— Лин.

Гласът му беше тих и вълнуващ. Но той бледнееше в сравнение с това, което предизвика в душата й златният му поглед, когато се обърна да го погледне.

— Добро утро, лорд Блекстоун.

Тя видя как окото му неуловимо потрепна от разочарованието, но въпреки това той широко й се усмихна и трапчинките му се показаха.

— Добро утро, Лин — той се приближи. — Искам да те помоля за една услуга.

Изражението на Ян беше толкова сериозно, че тя не можа да му откаже.

— От какво се нуждаете?

Той я хвана за ръка и я заведе до вратата.

— Намерих едно куче, докато яздех тази сутрин. Като че ли е ранено.

Очите й веднага се напълниха със сълзи, а старата й мъка се сля е новата. Вече беше изминала цяла седмица, но тя все още не можеше да се въздържи да не заплаче, когато си помислеше за жестокостта, която беше понесло кучето, което тя се беше опитала да спаси.

— Горкичкото — прошепна Колин и избърса една избягала сълза преди Ян да успее да я види. — Къде е?

— В конюшнята. Можеш ли да го прегледаш?

— Разбира се.

Колин си развърза престилката и я сложи на масата наблизо. Тя се обърна да потърси Моли и я откри на вратата на кухнята, откъдето й махаше да върви. Ян я хвана за ръка и отиде с нея до конюшнята. Приятно беше, че я беше хванал за ръката, въпреки че не беше нужно.

Отне й малко време очите й да привикнат е тъмнината. После тя видя кучето, което лежеше на осеяния със слама под. То вдигна глава, когато тя се приближи, и вдигна прах като развъртя от радост завитата си опашка, а очите му бяха големи и топли. Тъмната му и сплъстена козина стърчеше във всички посоки и то изглеждаше много миловидно. Колин веднага се влюби в него. — Какво му е? — попита тя и се обърна към Ян.

Чак сега тя забеляза Джефри да стои плътно зад него, а по лицето му грееше странна усмивка. Тя започна да подозира нещо.

— Доста лошо накуцва.

Колин се отдръпна на няколко крачки.

— Хайде, момчето ми — нежно го придумваше да стане и да тръгне Колин.

— Тръгвай — подкани го Ян, а после спря, когато Лин го изгледа любопитно. — Виж — посочи той. — Накуцва.

Кучето с мъка се приближи до Лин, а едното му краче беше вдигнато във въздуха и то подскачаше на три крака. Тя се наведе и го гушна. После внимателно го прегледа.

— Крачето не го боли, когато го пипам.

— Сигурно нещо не му е наред. Накуцва доста зле — отбеляза Джефри.

Ян усети, че той прекалено много се забавлява и му хвърли един предупредителен поглед.

— Е — Лин се изправи, а по лицето й ясно личеше колко е учудена. — Не знам какво може да му е.

— Може би просто има нужда от малко любов — каза Ян.

Погледът му я задушаваше, а неговата топлина се предаде и на нея.

— Не бих могла…

Тя спря, когато видя разочарованието, което се изписа по лицето на Ян.

— Аз вече си имам гъска, за която да се грижа. Как бих могла да се грижа и за куче?

Ян се приближи прекалено близко и Колин се почувства неудобно. Тя се опита да отстъпи, но усети, че е заобиколена и от Джефри, който се беше приближил зад нея.

Ян я хвана за ръка.

— Той има нужда от помощта ти, Лин.

Тя беше притисната, без да може да избяга, но това беше една приятна дилема. Ян изглеждаше прекалено сериозен, а Джефри… прекалено весел. Колин се усмихна.

— Вие двамата сте скроили нещо. Усещам го интуитивно.

Устните на Ян потрепнаха, когато се опита да се въздържи и да не се усмихне, и Колин разбра, че е била права. Тя пак погледна кучето, което все още лежеше там, където го беше оставила, а после го извика.

— Ела тук, момчето ми.

Преди Ян да може да каже нещо, тя сложи пръст на устните му, за да го спре. Те всички наблюдаваха как кучето се втурва към нея и изведнъж е престанало да накуцва. То заподскача във въздуха, залая и неудържимо се развъртя без следа от накуцване или болест.

— Виж — заяви Ян с тон, в който личеше пресиленият му ентусиазъм. — Вече е по-добре.

Колин се опита да си сподави смеха в желанието си да накара Ян да пострада малко заради това, че я беше подразнил. Тя не успя, тъй като малкото кученце правеше всичко възможно, за да й привлече вниманието, и се разсмя от все сърце. То направо беше възхитително. Тя щастливо го гушна.