Фела Скот - Бялата дева

Колин се опита да запази спокойствие.

— Казах ви, не ме интересува предложението ви.

Той само се усмихна.

— Е, аз не съм човек, който много го е грижа какво казваш, девойче.

Заплахата му се вряза в съзнанието й и тя се уплаши. Почувства се безпомощна, уязвима, а това я разгневи.

— Не ме заплашвай, копеле такова.

Той пристъпи напред.

— Това не е заплаха, а факт. Ще си взема това, което не искаш да ми дадеш.

Една голяма ръка се протегна към нея, но тя се изплъзна от хватката му. Когато се обърна да побегне, тя се спъна в гъската, която се беше сгушила в краката й и падна по колене. Гъската пляскаше с криле от страх, а един голям крак я изрита и я накара да хукне към кръчмата, а граченето й отекваше в тихата нощ.

Мъжът се беше хвърлил отгоре й, преди тя да може да се изправи, и я тръшна на влажната земя с тяло. Дъх не и остана и й беше трудно да диша с неговото голямо туловище върху себе си. Лицето му се облещи над нея, грозно и вулгарно, а дъхът му беше лош.

— Ще ги покажа какво може да направи за теб един мъж, девойче.

Тя усети как плъзна ръка под роклята по цялата дължина на бедрото й до ханша. Той болезнено я стисна и я блъсна със слабините си. На Колин й прилоша. Тя започна да се бори с него. Отвори уста да изкрещи, но косматата му ръка затисна устата й, за да не се чува как вика.

Той си разкопча панталоните. Колин риташе и удряше, но ударите й не се отразяваха особено на месестото му тяло. Полата й беше вдигната над кръста и вече не я предпазваше от него. Изпищя в ръката му, но само тя чу звука. Сълзите замрежиха погледа й и тя вече не го виждаше как се повдига над нея, а приятелите му й разтварят краката за негово улеснение. Никога не беше изпитвала такъв срам.

Ръмженето, което достигна до слуха й, беше като на животно и от него й настръхна косата. Грозният мъж беше вдигнат от нея като че ли беше някакво момченце, а не едър и як зрял мъж. Той беше захвърлен във въздуха и падна като чувал с картофи на твърдата земя.

Ян се изправи срещу другите двама мъже и бавно изтегли меча от ножницата му. Те пуснаха Лин и извадиха собствените си оръжия, за да посрещнат предизвикателството на Ян. Бяха убедени, че късметът ще е на тяхна страна и смело се хвърлиха в атака. Ян ги посрещна с усмивка.

Само за секунди той беше обезоръжил единия и ранил другия. Вниманието му обаче беше отвлечено от мъжа, когото беше смъкнал от Лин. Той се съсредоточи върху него, сякаш беше доволен, че първо него ще убие.

Колин се вдигна на треперещите си крака. Тя се огледа и забеляза Джефри, който спокойно наблюдаваше как Ян се бие с тримата мъже. В ума й настъпи объркване. Защо той не помагаше на Ян?

Скоро стана очевидно, че Ян не се нуждае от помощ. Той сякаш си играеше с човека и проточваше максимално очевидния завършек. Колин беше ужасена. Погледът на Ян, начинът, по който се държеше, всичко това предвещаваше опасност. В този момент той наистина беше вълкът, хищникът, който търси плячка. Мечът му се вряза в човека и накъса плътта му като кадифена панделка. Ударите му се стоварваха непрестанно и не даваха възможност на мъжа да им отвърне. Беше почти беззащитен срещу умението и силата на Ян.

— Спрете! — изкрещя Колин.

Ян не го направи.

— Не. Ян!

Тя се втурна да се намеси. Той спря само когато тя се изпречи пред сабята му.

— Махай се, Лин. Този човек си заслужава смъртта.

— Моля ви, спрете! — молеше тя.

Той изглеждаше объркан, но сабята му си остана в готовност.

— Не мога да спра. Не мога да преживея това, което той извърши!

Колин се приближи по-близко до Ян, за да може само той да чуе думите й.

— Не разбирате ли? Не мога да живея и смъртта му да ми тежи на съвестта.

Потъмнелите му златни очи я наблюдаваха и за миг в тях пролича разочарованието му.

— След това, което той се опита да ти причини, ти се застъпваш за него? Кълна се Лин, не те разбирам.

— Не очаквам от вас да ме разбирате, а само да направите това, за което ви моля.

— А защо да го нравя?

— Защото той обиди мене, а не вас, милорд. Аз съм тази, която трябва да живее със срама си, а не вие. Аз решавам дали той да умре, или да живее и ви моля да му дадете да живее.

— Проклет. — Ян пусна меча до себе си. — Искаш прекалено много, девойче.

Колин се обърна към мъжа, който се беше подпрял на едното си коляно.

— Ако още веднъж ми се мернеш пред очите, кълна се, че сама ще те убия.

След като каза това, тя се обърна и побягна към кръчмата. Ян за миг не се отклони от нея. Той я хвана и я завъртя в кръг.