Фела Скот - Бялата дева

— Вие двамата сте ужасни — тя им се скара безуспешно.

— Казах ти, че няма да се хване — Джефри перна Ян по главата, както правеше, откакто бяха момчета. Тъй като не искаше да понесе вината за несериозното поведение на Ян, Джефри възрази:

— Аз нямам нищо общо с това, Лин. Него трябва да обвиниш, ако искаш.

— Какъв приятел си — Лин го подразни на свой ред. — Винаги ли бягаш при най-малкия признак за беда.

На Джефри му харесваше тази страна от характера на Лин и също му се искаше да могат да я виждат повече в такава светлина.

— Разбира се. За какво са приятелите?

— Благодаря, Джеф — измънка под носа си Ян. Той се начумери, но пламъчето в очите му си остана. — Ще го запомня.

— Е, аз трябва да тръгвам — Джефри намигна на Лин, и после бързо излезе.

— Ядосана ли си?

Ян наблюдаваше главата на Лин отгоре, докато тя с любов и загриженост си играеше с кучето. Когато вдигна поглед и срещна неговия, той си получи отговора. Беше доволен.

— Не — прошепна Колин, защото знаеше, че не си струва усилието да се опитва да се преструва, че е. — Къде го намерихте?

— Купих го от някакви пътуващи актьори. Обучен е да прави всякакви номера.

— Включително и да накуцва?

— Да. — Ян се усмихна и доби вид на дете, което са хванали да лъже. — Включително и да накуцва.

На Колин й харесваше непринудеността, която вече се чувстваше между тях.

— А вие бяхте много убедителен.

Тя притисна кучето към себе си, а острата му козина гъделичкаше бузата й.

— Ще го вземеш ли?

— Вие много се постарахте, лорд Блекстоун, Не знам дали ми е ясна причината.

— Не е ли очевидно?

Гласът на Ян беше нежен и на Колин й ставаше хубаво и приятно да го слуша. Тя трябваше да се върне на работа, но не й стигаше воля да го направи. Искаше да знае защо беше направил всичко това, та дори и по-късно да решеше да отрича или да не му повярва.

— Не, не ми се струва, че разбирам, дори и да е очевидно.

— Съвсем просто е — отстъпи Ян. — Исках да те видя да се усмихваш, миледи.

Ян видя как тя се обръща на другата страна, а бузите и горяха от смущение. Той се наведе и обърна главата й към себе си.

— Усилията ми бяха възнаградени. Дори си по-красива, когато се усмихваш, Лин.

Колин не успя да се сдържи и нервно захихика.

— Искахте само да се усмихна?

— Да.

Удивление, смущение, удоволствие… Всичко това се преплиташе в душата й и тя направи точно това. Усмихна се. Влажната муцунка на кучето душеше ръката й, то искаше тя да продължи да го гали и се подразни, че беше спряла.

— Много е взискателен.

Колин почеса главата му, а когато то се обърна, почеса коремчето му.

Ян се протегна и го повдигна и отново придоби сериозен вид.

— Дай сега да се разберем, крастав плъх такъв.

Опашката на кучето не спря да се върти, докато той кротко го поучаваше.

— Не съм те довел тука, за да отнемаш времето и вниманието на дамата.

Той пак се обърна към Колин, този път със страстен поглед.

— Има и други, които копнеят за вниманието й.

На Колин й се прииска да целуне Ян. Тя бавно се наведе. Устата й беше полуотворена и приканваща. Тялото й беше надделяло над разума. Предупрежденията и съветите, които той можеше да й даде, бяха напълно пренебрегнати. Тя искаше да целуне Ян.

Устните й докоснаха неговите, меки и податливи. Беше вкусен. Хубаво миришеше. Колин прокара ръка по врата му и го придърпа към себе си. Ян се почувства добре.

Колин започна да го целува невинно и с любопитство, но с всеки удар на сърцето му страстта й все повече я завладяваше. Ян се отдръпна и я задържа на една ръка разстояние, а между тях постави кучето. По гладкото й чело се появиха бръчки от недоволство.

— Не ви ли хареса?

Стори му се, че Колин е обидена, а лекото потрепване на долната й устна караше Ян още повече да се безпокои.

— Да.

Ян се опита да събере повече въздух в дробовете си, толкова беше развълнуван от единствената й целувка. Този момент я накара да изпита още по-голямо недоволство. Той побърза да добави:

— Да, Лин. Малко е да се каже, че ми е харесало.

По лицето й не се изписа разбиране.

— Хареса ми страшно много, девойче.

Устните й бавно се разтегнаха в една срамежлива усмивчица, а по очите й личеше, че е доволна. Колин се приближи, но Ян се отдръпна.

— Имай милост — промълви той, а собственият му глас беше напрегнат и звучеше като чужд. — Една сладка целувка и се изкушавам за още и още.

Колин се почувства объркана. Той винаги й беше давал да разбере, че иска повече от нея. Тя зададе очевидния въпрос.