Фела Скот - Бялата дева

— Ти си най-проклетата жена, която някога съм познавал.

— Оставете ме на мира — извика Колин, на която вече не и бяха останали нерви.

Гневният му поглед я обвиняваше и я хвана страх.

— Навличаш ми неприятности, а аз не мога да се отделя от теб.

Нейният собствен гняв започваше да сгрява притъпените й чувства.

— Неприятности? Не съм ви молила да се намесвате.

— Да се намесвам? — той удивено запита.

— Да — изкрещя тя и загуби самообладание. — Всеки път, когато се обърна, ви виждам… да се намесвате в живота ми.

Златните му очи се присвиха.

— Мислех си, че ще си ми благодарна за помощта.

— Благодарна? Такава ли била работата, милорд? Смятате ли, че ако наистина съм ви благодарна за помощта, може да ви се отблагодаря, като ви позволя да споделите леглото ми?

Колин знаеше, че не е вярно, но не можеше да бъде свързана с този мъж. Трябваше да го намрази, да презира самото му съществуване.

— Така ли мислиш?

Думите му бяха омекнали, а изражението му показваше колко го боли. Колин си помисли, че ще умре от срам. Срам, че беше позволила обещанието, което беше дала на баща си, да я води, примесен със срам, че беше позволила на този мъж да разбере колко недостойна можеше да бъде. Помисли си за Андрю и колко го обичаше. Лъжите й идваха по-лесно на ум, когато подплатяваше решителността си с яростта да закриля сина си от цялата грозота, която беше проникнала в живота й. А Ян всъщност не можеше да й изтъкне достатъчно причини, за да не спази обещанието си, а кланът, баща й и Емет й бяха предоставили достатъчно доводи, за да го спази. Тя трябва да го помни.

— Да, така мисля. Но сте прав — трябва да съм благодарна.

Тя се протегна и хвана ръката му, но която имаше петна от кръв. Тя не се отдръпна. Вместо това тя я вдигна до устните си и някакво странно чувство я обзе.

— Ще ви се отблагодаря както трябва, милорд. Да отидем в стаята ви. — Тя целуна ръката му. — Елате, дайте да ви благодаря.

Колин го задърпа за ръката, но Ян не помръдна. Тя никога не беше виждала такъв поглед в очите му. Тя не успя да се вслуша в предупреждението, което й бяха дали.

— Ще ви накарам да се почувствате добре, милорд.

Тя се приближи до него и сложи ръка на гърдите му, но когато вдигна поглед видя смръщеното му лице.

— Целуни ме, Ян — прошепна тя. — Заведи ме в стаята си.

Ян се отдръпна.

— Защо се променяш толкова бързо от миг на миг? Какво ли крои хубавата ти главичка?

— Не ме ли желаеш?

— Да — отговори той с дрезгав глас. — Но няма да се възползвам от милото ти предложение, Лин.

Тя беше напълно объркана и това съвсем смути гневната й решителност.

— Повече няма да ви предлагам, Ян Блекстоун. Запомнете това.

Тя се обърна и ядосано си тръгна.

Този път Ян не я последва. Никога нямаше да я разбере. Веднъж не му дава да я докосне, друг път го кара да я заведе в стаята си. Прилоша му. Искаше да дойде при него по свое желание, защото го желае, а не защото изпитва благодарност. Той се зачуди как, по дяволите, беше измислила това?

— Как мога да постъпвам така глупаво? — Колин ядосано измърмори на себе си.

В душата й бушуваха чувства, сипеха се едно след друго като във водопад и тя беше напълно объркана. Всеки път, когато той беше наоколо, тя като че ли започваше да постъпва все по-абсурдно, по-неразумно.

Колин заобиколи ъгъла и стигна до кухненската врата, като едва не се сблъска с Джефри. Той й препречи пътя.

— Той е прав, ти наистина носиш неприятности.

Заболя я от думите му, но ядът не й позволи да изпита болката.

— Пусни ме да мина, Джеф.

Той не помръдна.

— Мислех, че ще се отразиш добре на Ян, че ще му помогнеш отново да започне да чувства. Но сгреших, а аз не обичам да греша.

— Какво искаш от мене?

Всички искаха нещо от нея — нещо, което тя не разбираше.

Той се замисли над това.

— Искам да оставиш Ян на мира.

Тя ядосано вдигна ръце.

— Решавай най-после, за Бога. Най-напред ме караш да го взема в леглото си, после искаш да го оставя на мира. Нищо чудно, че съм объркана.

Той я сграбчи за раменете и я разтърси.

— Е, ти добре успя да го объркаш. Аз просто исках да го накараш да разбере, че съществуват и други жени. Това, което не искам, е Ян отново да бъде огорчен.

Огорчен? Мислите на Колин се върнаха на смъртта на Блеър, която беше умряла на улицата като просякиня. Толкова се боеше от този мъж, че я беше страх той да не посегне на живота на сина й. Колин беше станала свидетел на гнева на Ян същия ден, гняв, който го караше да убива. Същият този мъж беше осакатил Емет и убил Малкълм, Джилз и баща й. Тя едва не се изсмя на съчувствието на Джефри.