Фела Скот - Бялата дева

Езикът му се промуши и разтвори устните й. Връхчето му си играеше с нейното и я караше да потръпва. Огънят в нея лумна и изгори тялото и съзнанието й. Беше загубена.

Ян дълго пи от целувката й като човек, който умира от жажда. Мекото й тяло беше плътно прилепнало до неговото. У него се породиха желания като гигант, пробуден след дълъг сън. Първоначално бавно и унесено, а после силно и настоятелно. Той се отдръпна, стреснат от собствената си страст.

— Благодаря, миледи — гласът на Ян се откъсна от силното му влечение към нея. — Сега трябва да тръгвам, защото иначе ще ми е нужно повече от целувка.

След това изчезна и остави Колин да стои на дънера, смутена и объркана.

— Миледи нуждае ли се от помощ да слезе?

Стресната, Колин се огледа, за да види човека, който беше казал това. Джефри излезе от нощните сенки.

— Не — тя смутено слезе. — Ти винаги ли се спотайваш в сенките?

Тя чу как той се смееше.

— Само когато има хора, които искат да убият Ян.

— Има ли много такива хора?

Джефри поклати глава.

— Не. Повечето врагове на Ян са мъртви.

За щастие Джефри не можеше да види реакцията на Колин в тъмното.

— Тогава защо още го пазиш?

— Не всички са мъртви — той пак се засмя. — Това правя аз, девойче. Друг живот не познавам.

Любопитството й не издържа.

— Би ли убил човек заради Ян?

Той изглеждаше изумен, като че ли това беше глупав въпрос.

— Разбира се, Лин. Бих убил човек заради него и бих умрял заради него.

— Ти си много верен приятел, Джеф. Как те е намерил лорд Блекстоун?

— Много въпроси задаваш — каза той и по лицето му се изписа неудобство.

Колин никога не беше виждала Джефри да е сериозен, на устата му винаги имаше закачлива усмивка, винаги се смееше. Това я накара да се надява, че ще каже още нещо.

— Ян ми спаси живота, когато бях млад. Той ми върна живота. След това ми осигури живот. Да бдя над него е нищо в сравнение с всичко това, което той ми е давал през всичките тези години.

— А какво е това?

— Неговото приятелство.

Колин замълча за миг, а после пак му подхвърли един въпрос.

— Мислиш ли, че аз бих сторила зло на Ян?

Смяната на темата очевидно обърка Джефри.

— Какво?

— Ти бдеше над Ян Блекстоун, когато той беше с мен. Мислиш ли, че ще се опитам да го убия?

Това беше опасен въпрос. Колин го знаеше, но не можа да се въздържи да не го зададе.

— Да — усмихна се той. — Всички жени са подозрителни. Жените могат да убият един мъж без оръжие. — Аз подозирам, че ти ще разбиеш сърцето на Ян, Лин.

Колин се ядоса.

— Ти ми се подиграваш, Джеф.

Тя се обърна да се връща в кръчмата.

— Не, девойче — извика след нея Джеф. — Съвсем сериозно говоря.

Колин се почувства уморена. Време беше да се промъкне до таванската си стая и да получи малко от толкова необходимия й сън. Тя влезе в кръчмата, която беше изпълнена с хора, които още ядяха, още пиеха. Може би нямаше да заспи скоро. Тя си проправи път сред тълпата до стълбите.

— Хей, девойче.

Някой я сграбчи за ръката и я спря. Тя се обърна да види кой я беше заговорил. Това беше един мъж, който беше виждала само няколко пъти в кръчмата, обикновено доста пиян. Тази вечер не беше изключение. Беше мръсен. Колин се опита да изскубне ръката си, но той упорито я държеше и й причиняваше болка.

— Моля те, пусни ме — каза тя много по-учтиво, Отколкото й се искаше.

— Видях, че отиваш с Блекстоун в тъмното. К’во ше ка’еш и на мен да дадеш малко от т’ва, което даваш на него?

Дъхът му миришеше лошо и Колин си помисли, че може да й се повдигне само при мисълта за целувка с подобен човек.

— Уморена съм. Пусни ме да си ходя.

— Я виж сега, девойче — изфъфли той, но се сепна, когато една огромна сянка падна върху него.

— Какво искаш от дамата?

И тонът, и погледът на Ян бяха еднакво сурови. Мъжът не издържа пред тях.

— Нищо, милорд. Нищо не исках от дамата.

— Тогава иди да пийнеш още едно и я остави на мира.

Думите му не оставяха място за възражения, а и човекът не беше склонен да възразява. Той се шмугна в тълпата, която ги заобикаляше. Ян се обърна към Колин.

— Безобиден е, Лин. Само дето си пийва повечко.

— Предполагам — каза тя, но не беше много убедена.

Черните му вежди се сбърчиха.

— Да не те е изплашил?

— Не — тя нямаше да си признае и да беше я изплашил. — Той е просто един безобиден пияница.

— Да си лягаш ли отиваш?

Колин го изгледа подозрително.

— Да, много съм уморена.

— Ще те изпратя до горе в такъв случай — каза той делово.