Фела Скот - Бялата дева

— Толкова ли много искам, Лин? Ще се държа прилично. Имаш честната ми дума.

Тя се приближи с колебание. Взе гъбата, която й беше предложил, и започна да мие гърба му. Когато свърши, му върна гъбата.

В стаята беше топло, твърде топло.

— Изплакни ме.

Тя не знаеше дали това е заповед или въпрос.

— Това и сам можете да го направите.- След това недоволно добави: — Милорд.

Той само й се усмихна.

— В такъв случай би ли била така добра да ми донесеш кърпа.

Ян се изправи и Колин веднага се извърна. Тя набързо взе една кърпа, а след това спря. Пред нея стоеше ножът. Тя го докосна с треперещи пръсти, които обгърнаха студената стомана.

— Забрави ли кърпата ми?

Тя отдръпна ръката си.

— Не, не — прошепна Колин, дълбоко развълнувана от внезапната му близост.

Колин почувства как влагата, която бе останала по него, се просмуква в роклята й и охлажда нажежената й кожа. Главата й се замая и си помисли, че може да се изложи и да припадне.

Ян сложи ръце на раменете й, а после ги плъзна надолу по ръцете й и накрая преплете пръсти с нейните. Тя наистина гореше.

— Лин, остани с мен.

Гласът му беше толкова тих, че тя почти се зачуди дали собствените й мисли не си измислят думите. Тя искаше той да продължи да я притиска в обятията си. Искаше… да го убие.

Противоположни мисли се блъскаха в съзнанието й и я изтръгнаха от унеса й. Обляха я вълни от срам, които я лишаха от топлотата, стремяща се към него. Хладно безразличие възцари в душата й и тя се изтръгна от обятията му.

— Остави ме на мира, Ян Блекстоун.

Ян не я последва. Болеше го дълбоко вътре в сърцето и той си помисли, че повече никога няма да чувства. Не трябва да позволява на тази жена да го лиши от силата му. Опасността му беше позната, но той все пак не можеше да остави тази червенокоса девойка на мира. Това му беше напълно ясно.

Гъската беше само на една ръка разстояние и ядосано й въртеше опашка. Колин се наведе напред, като внимаваше да не се движи прекалено бързо. Точно когато докосваше върха на едно перо, тя бързо заплува с висок грак — може би й се присмиваше.

Тя се направи, че не я вижда, а после се хвърли по охраненото бяло тяло. Тя все още й се изплъзваше сред облак перушина и мъх. Колин започна да я гони наоколо, приклякваше, постоянно се задъхваше. Като съдеше по перата, които се бяха залепили по роклята и косата й, тя реши, че вече сигурно я е оскубала и с това си беше спестила усилието, в случай че изобщо я хване. И въпреки това, тя все още й се изплъзваше.

Изнервена и уморена, Колин скочи за последен път и безцеремонно падна на задните си части, а гъската я гледаше с нещо, което тя беше убедена, че е присмех, в черните си очи. Тя изохка и покри очите си с ръце — вече не искаше да я вижда.

Гъската кълвеше ръцете й, а после загриза една къдрица, която висеше около лицето й. Колин надзърна през пръстите си, без да помръдне, за да не я подплаши. Гъската продължи да я разглежда и когато Колин си свали ръката, тя не побягна. Вместо това заграчи и още малко я покълва. Тя сложи ръката си върху гърба й, а после здраво я хвана в ръце.

— Хванах те, мое красиво пернато приятелче.

На гъската като че ли не й пукаше, защото с интерес разглеждаше дългата й коса, която се спускаше по раменете й на една много хлабава плитка. Тя тихичко си грачеше — струваше й се направо нежно и приятелски.

Изведнъж очите на Колин се изпълниха със сълзи и тя се взря дълбоко в облите мънистени очи на птицата. Беше много хубавичка по свой си начин. Тя отри главичката си в брадичката на Колин. Сълзите закапаха и тя разбра, че е загубила.

Изведнъж зарида. Дали беше само заради гъската или за себе си, Колин всъщност не знаеше. Тя само плачеше. Пусна птицата и я прогони.

Гъската се върна и се сгуши в нея, както си седеше на земята.

Ян се беше подпрял на кухненската стена, но си замълча. Лин беше с гръб към него и той искаше да каже нещо, но не можеше да намери подходящите думи. Той не познаваше по-добросърдечен човек. Опитът й да хване гъската беше смешен, но и тъжен. Той знаеше плановете на Моли за гъската. Тя беше съблазнявала клиентите с месеци с апетитната гозба, докато я угояваше за тенджерата. Той изведнъж загуби апетит за гъшата вечеря.

— Като че ли вече имаш нова приятелка.

Колин разпозна гласа на Ян и сърце не й даде да вдигне поглед, а бузите й поруменяха, когато си спомни за близостта им предишната нощ. Почувства се глупаво да седи в двора за пилци с някаква гъска в скута.