Фела Скот - Бялата дева

Ейнсли Блекстоун беше само на метър-два разстояние и Колин я изучаваше. Беше грациозна жена, на която времето не бе успяло да повлияе. Косата й беше гарвановочерна, а кожата — снежнобяла. Беше красива. Очите й бяха кадифенокафяви, тук-там изпъстрени със златно. Колин разбра от кого Ян бе наследил наситения цвят на очите си — тези на майка му бяха досущ неговите. Всичките й движения, маниери, усмивката й бяха нежни и изпълнени с обич. Колин разбра, че би могла да обикне тази жена.

— Много е хубава — каза Ейнсли, като се приближи до Колин и докосна малките цветчета, преплетени в косата й.

— Благодаря — Колин отвърна на усмивката й. — Лесли ми я направи. Никога не съм могла да сплитам косата си.

— Ти си много различна от Лесли.

Колин не беше сигурна дали това е въпрос или не. Усети, че Ейнсли не очакваше отговор.

— И все пак, ти си й приятелка. Мнозина не биха могли да се сприятелят с нея — каза Ейнсли.

— Ние всички сме грешни, лейди Блекстоун.

— Да — в погледа на Ейнсли се появи тъга. — Господ прощава греховете ни… Само ако сами можем да си ги опростим.

— Понякога не е толкова лесно.

— Мисля, че ми обеща танц.

Колин нервно поглеждаше ту Ян, ту майка му. На Ейнсли това й изглеждаше забавно и в погледа й нямаше следа от тъга.

— Не съм обещавала подобно нещо.

— Виждам, че приятелката ти не те е изоставила — Ян посочи гъската, която си почиваше в краката на Колин. — Тя ми е свидетел, че ти наистина ми обеща танц.

Колин почувства, че се изчервява, а упорството му беше и дразнещо, и вълнуващо едновременно.

— Ако кажа не, ще ме оставите ли на мира?

— Разбира се, че не.

— Тогава да танцуваме, милорд.

Тя се обърна към майка му:

— Моля ви, извинете ме, лейди Блекстоун, докато усмиря сина ви.

Колин подаде ръка на Ян и му позволи да я заведе сред тълпата, която танцуваше. Гъската ги последва, а гракът й се сля с музиката и смеха. Беше в краката им и имаше опасност някой да я настъпи. Колин се опита да я прогони, но тя си остана наблизо. Ян се засмя и вдигна гъската и те свършиха танца с птицата, пъхната на сигурно място под мишницата му.

Музиката спря. Останала без дъх, Колин си взе гъската и учтиво кимна.

— Благодаря, милорд.

Тя се върна на мястото, където стоеше преди.

Ян я последва.

— Благодаря, милорд — Ян я изимитира, подразнен от резервираността й. Той сграбчи свободната й ръка и я задърпа подире си, докато не се скриха от поглед. Той спря и се завъртя така ненадейно, че тя налетя право в него.

— Извинете — промълви Колин, объркана от внезапното му избухване.

Въпреки че се опита да се освободи от прегръдката му, той не й пускаше ръката. Здраво я държеше.

— Моля ви, пуснете ме да си ида.

Той не й обърна внимание.

Изведнъж Колин изпита безпокойство. Той изглеждаше толкова тъмен, толкова зловещ. Вече не се усмихваше и не я закачаше.

— Най-добре е да се връщам.

Той нищо не каза.

— Какво искате от мен? — попита тя плахо.

— Целувка — прошепна той с плътен и дрезгав глас. — Единственото нещо, което искам, е целувка.

Тя се замисли за това и се зачуди дали не я лъже. Ако го целунеше, какво от това? Щеше ли да очаква още? Тя искаше ли да даде повече? Колин отвърна поглед и й стана неудобно от собствените й мисли. Тя сложи гъската на земята и се обърна към Ян.

— Една целувка — това ли е всичко?

— Една целувка.

Тя застана на пръсти, но разбра, че е много висок, за да го достигне. Той не помръдна да се наведе. Колин се огледа, забеляза един дънер, хвана Ян за ръка и го заведе там. Тя се качи на дънера и се загледа в златните очи на Ян, които я притегляха с нежността си. Тя набра кураж.

Колин никога не бе целувала мъж. Нито един мъж, който открито да я желае. Тя почувства как стомахът й се свива и подскача. Облиза устни, за да ги навлажни. Беше горещо, твърде горещо. Даже нощният хлад не можеше да охлади огъня в душата й.

Ясно очертаната му челюст, дори недоловимата сянка на брадата му — всичко това беше пред очите й. Тя видя очертанието на устните му, почти невидимите гънки на мястото, където трапчинките му се забелязваха понякога. Искаше да ги докосне, усети, че го прави. Ян не помръдна пред изпитателния й поглед. Само недоловимото потрепване на челюстта му показваше, че знае, че тя е там. Черни мигли обрамчваха очите му — очи с цвят на разтопено злато.

Една целувка. Само това искаше, Колин се приготви. Тя наклони глава и го целуна. Когато се отдръпна, ръцете му се обвиха около нея, придърпаха я по-близко и я обградиха в обръч от мускули. Тя не можеше да избяга.