Фела Скот - Бялата дева

Лесли игриво я перна с юмрук по рамото.

— Хайде, хайде. Знам, че си любопитна. Той отдавна те наблюдава с един такъв поглед. Вече си мислех, че е малко странен. — Тя пак вдигна вежди и ококори очи. — Ако разбираш какво искам да ти кажа.

Лицето на Колин поруменя от неудобство.

— Не ме е наблюдавал и смятам, че трябва да заговорим за друго нещо.

Моли се появи от кухнята, а по лицето й личеше, че беше чула за какво си бъбрят. Нищо не радваше тази жена повече от един куп клюки.

— Лесли е права, девойче. Бих казала, че лорд Блекстоун крои планове но отношение на теб.

Смехът на Моли и Лесли беше дружелюбен и Колин не можа да се сдържи и да не се засмее.

— Не ми пука, така да знаете!

— Хайде де — нахока я Лесли. — Той е най-красивият мъж, който някога съм виждала, а ти се преструваш, че не ти пука? Не можеш да ме заблудиш, Лин.

Руменината по лицето на Колин още повече се засили.

— Много е красив, трябва да си призная.

— Тогава какво те спира, момиче?

Въпросът на Лесли я накара да се зачуди какво наистина я задържаше. Планът й беше да го вкара в леглото си, но въпреки това тя бягаше всеки път, когато той правеше крачка в тази посока. Колин осъзна, че Моли и Лесли чакат отговора й, а по лицата им се беше изписало нетърпение.

— Не знам дали е това, което искам.

Това беше истината и в двата случая — отговори на техния, и на нейния въпрос.

Лесли изписка и се ококори от удивление.

— Господи, Моли, тя е девствена!

Руменината на Колин още повече се засили и покри цялото й лице и шия.

— О, Боже — промълви Моли с явно изумление. — Цяло чудо е, девойче, че с твоята хубост нито един мъж не те е завел в леглото си.

Смехът на Лесли отново изпълни стаята.

— Къде си била, Лин? В манастир?

Смехът й беше заразителен и тя не можа да се сдържи да не се засмее при мисълта, че разговорът им не приличаше на никой друг разговор, който е водила преди.

— Няма защо да се смееш, Лесли.

Колин се опита да си придаде сериозен вид, но не успя. Лесли само продължи да се смее, този път още по-силно.

Моли дълбоко въздъхна, а погледът й беше изпълнен с копнеж.

— Ех, да бях толкова млада и хубава — тя погали е дебеличкия си пръст Колин по бузата. — Ех, лорд Блекстоун да ми беше първият любим.

Лесли също доби сериозен вид.

— Да — а след това се разсмя. — Най-добре да понаучим това девойче на някои неща, Моли. Не бихме искали лорд Блекстоун да се разочарова от нашето момиче.

Колин изгледа първо едната жена, а после другата. Те бяха съвсем сериозни и тя знаеше, че няма смисъл да спори с тях.

— Божичко — беше единственото нещо, което успя да каже.

Продавачите крещяха, за да си хвалят стоката, и привличаха вниманието към всяка сергия или каруца. Ян търпеливо вървеше до майка си и й доставяше удоволствие да върви в крак с нея. Тя почти непрекъснато спираше и разглеждаше по някоя дреболия.

— Напоследък като че ли прекарваш доста от времето си в „Гарванът“. Да не би да има някаква конкретна причина, или пък пиенето е започнало да ти харесва, Ян?

Ян се усмихна и се опита да отвърне успокояващо на сериозния й поглед.

— Винаги съм обичал да си пийвам, майко. Но сега не повече отпреди.

Тя не даде вид, че е доволна.

— Да не би да има някое девойче тогава?

Ян знаеше, че тя вече е говорила с Джефри, а те двамата знаеха много повече за това, което става с него, отколкото самият той. Или поне те си мислеха така.

— А ако има?

Ейнсли се опита да си придаде изненадан вид.

— Та значи има жена? Момиче от кръчмата?

— За теб от значение ли ще е, ако е момиче от кръчмата?

— Аз… — Ейнсли беше хваната неподготвена от въпроса му. — Не, не мисля, че е от значение. Аз просто желая това, което те прави щастлив.

Те замълчаха за миг, а после Ян заговори:

— Не знам какво ще ме направи щастлив. Може би е нещо, което никога няма да разбера. Но тази жена предизвиква интереса ми. Много повече от която и да е друга жена от много години. Засега това ми е достатъчно.

— Значи и за мене ще бъде достатъчно — усмихна се Ейнсли и потупа сина си по ръката.

Нещо червено проблесна и привлече вниманието на Ян.

— Моля те, извини ме за малко. Няма да се бавя.

Колин се беше спряла да разглежда птиците и избираше пилета, които, изглежда, бяха охранени и пресни. Тя сложи и тях в кошницата си.

— Добро утро, Лин.

Последното нещо, което Колин беше очаквала да види тук, беше Ян Блекстоун. Той не й беше направил впечатление на мъж, който прекарва времето си на пазара.