Фела Скот - Бялата дева

— Благодаря ви, мисис Макнийл. Ще се оправя.

— Наричай ме Моли, момиче. Слез долу да помогнеш да сервираме вечерята. После ти и Лесли ще се погрижите за кръчмата.

Колин кимна. Главното стълбище водеше до стаите на горния етаж, където отсядаха пътници, а малката стълба, по която тя се изкачваше, беше единственият път до тавана. Тя се огледа. Беше тъмно и имаше течение, два сламени дюшека на пода и един-единствен прозорец с кепенци в края с изглед към конюшните. Два малки куфара, поставка с леген и един стол бяха всичките мебели.

Тих стон се чу от един от матраците, а смачканото одеяло върху него се раздвижи. Една жена бавно се изправи и погледът й най-сетне се спря на Колин.

— Ти коя си?

— Аз съм Лин. Ти сигурно си Лесли.

Колин си спомни коментарите, отправени по-рано в кръчмата.

— Защо си тук, Лин?

Думите й бяха кратки и груби, но това не дразнеше Колин. Тя вече имаше опит с нестихващия сарказъм на Емет.

— Аз ще ти помагам в кръчмата.

Лесли се замисли за това преди да заговори. Присвитите й и недоверчиви бледосини очи преценяваха Колин.

— Не знаех, че имам нужда от помощта ти.

Колин се прокашля и после смело продължи:

— Знам, че работиш до много късно. Ще помагам повече на Моли през деня.

— Ще ставаш ли да помагаш за закуската?

Това изглежда се понрави на Лесли.

— Да. Така ти ще можеш да поспиваш.

Колин беше наясно за това, което Лесли правеше през нощта, но за нея това нямаше особено значение. Тя искаше само да се разбират, за да може да се съсредоточи върху другите си планове. Не искаше неприятности от Лесли.

Лесли стана от дюшека и прокара пръсти през русата си коса, като че я решеше преди да я изтегли назад и да я сплете.

— Е, не мога да те виня, че искаш да работиш, Лин. Обаче ако разбера, че ми вземаш и нощната работа, ще разбия хубавото ти носле.

Колин прие информацията безпристрастно.

— Нощната работа си е само за тебе. Обещавам.

Лесли погледна Колин право в очите.

— Виждам, че никога не си била гладна. Повярвай ми, хубавице, че когато коремът ти стърже от глад, моралът ти вече е без значение. Можеш да изкараш доста пари с хубостта си.

— Права си, Лесли. Никога не съм била гладна. Но има и по-лоши грехове от твоя — Колин си мислеше за клетвата си да убие Блекстоун. — Повярвай ми, моите грехове са по-големи от твоите.

Лесли се усмихна, а после приятелски подаде ръка.

— В такъв случай се разбираме. Колин стисна ръката на Лесли.

— Напълно.

— Лесли, споделяш ли всичките си тайни с Лин?

Колин не можа да се сдържи да не се усмихне, когато видя как Лесли се приближи до мъжа, който бе казал това, и със силно изразено полюшване на ханша сложи ръцете си върху него. Изглеждаше доста убедена в собствените си възможности.

— Има някои тайни, които едно момиче не трябва да казва на никого. Ще я науча как да обслужва мухльовци като вас, но няма да я науча как да ляга с вас, мухльовци. Това е само моя и ничия друга тайна.

Колин вече не се изчервяваше от такива разговори. Тя се смееше наред с всички други. Колкото и нагла и нахална да беше Лесли. Колин я харесваше. Тя беше човек, който щеше да оцелее.

Докато Колин разчисти всички маси и изтърка чашите, тя почти се беше изтощила. Рамото й я болеше и почувства как цялото й тяло се напряга. Сутринта щеше да настъпи твърде скоро и тя реши да не си губи времето, а да отиде направо на тавана в леглото си.

Умората й беше добре дошла, защото й помогна да заспи, без да размишлява за самотата, която я съсипваше. Андрю ужасно й липсваше и се надяваше, че второто съобщение, което беше изпратила по един пътуващ амбулантен търговец, ще стигне до отец Макклауд. Той със сигурност щеше да обясни отсъствието й пред Дрю, мислеше си Колин. Нарочно не прати известие на Дуайт или Емет. Ако плановете й пропаднеха, нямаше да й се налага да дава обяснения. Обвиненията за провала й можеха да са много по-лоши, отколкото гневът им от изчезването й.

Вече почти се зазоряваше, когато Лесли си легна на своя дюшек. Колин само се обърна и продължи да спи. Не след дълго Моли я извика и Колин слезе, за да започне още един ден.

Колин потопи четката в кофата и изля още сапунена вода на пода, след това отново започна да търка. Подът й се струваше безкраен, но тя не мислеше за това. Това, за което си мислеше, беше Ян Блекстоун. Нито веднъж през изминалата седмица не го беше виждала сам. Неговите момчета все бяха наблизо. Всяка вечер идваше в кръчмата, всяка вечер я наблюдаваше, всяка вечер си тръгваше заедно с Джефри. Тя копнееше да си отиде у дома при Андрю, но твърдо беше решила да приключи с тази работа. Колин се изправи и разтри гърба си, който я болеше.