Фела Скот - Бялата дева

— На тебе трябва да благодаря за това, млади момко. Ако не ме беше намерил, щях да умра.

Той се усмихна и се изчерви от похвалата.

— Не знам как ви открих. Вие се бяхте свила под едни папрати и не се виждахте.

— Много се радвам, че ме откри.

За миг те замълчаха, но не се чувстваха неловко заедно. Колин първа проговори:

— Може ли да помоля за още една услуга?

— Каквото кажете, мис.

— Трябва да съобщя нещо на един човек. На отец Макклауд в селото при Грегър Касъл. Ти можеш ли да свършиш това?

— Да, мога да отида утре, мис.

— Казвам се Лин.

Колин изпита угризение, че не е съвсем искрена с момчето, но не беше сигурна на кого служеха родителите му. Той пак се усмихна.

— За мен е чест, мис Лин.

Колин се засмя като чу това.

— За мен също, сър Даниъл.

— Ето къде сте били — извика майка му Джийн и тръгна към тях, като си бършеше ръцете в престилката.

— Имах нужда от глътка чист въздух — обясни Колин, като видя колко разтревожена изглеждаше Джийн.

Тя кимна.

— Да. Понякога къщата е претъпкана и мрачна. Мъжът ми напълни ваната. Една вана може да ви се отрази добре.

Колин дръпна кичур от мръсната си коса и се усмихна.

— Смятате ли, че изобщо може да се отмие тая мръсотия?

— Да, но се опасявам, че и двете ще трябва да се потрудим. Даниъл, баща ти те чака да ходите на лов. И да хванете тлъста птица за тенджерата!

Колин и Джийн гледаха как Даниъл припна да търси баща си, поруменял от възбуда. Колин забеляза майчината гордост, изписана на лицето на Джийн, която стоеше с ръка на корема си. Беше облечена с простичка вълнена рокля, с боси крака, а кестенявата й коса беше опъната назад и падаше на гърба й на плитка. Но това, което караше Колин да се чувства добре дошла и сякаш у дома си, беше нежният й поглед. Роналд и Джийн бяха непознати за нея, може би дори врагове, но Колин не изпитваше страх. Тя им имаше доверие и досега те не й бяха задавали въпроси.

— Имам една рокля, която можете да носите, ако искате. Както виждате, аз не мога да я нося.

— Наистина сте много мила.

Джийн поклати глава, а после хвана Колин под ръка, за да се върнат в къщата и да я подкрепи, ако се наложи.

— Приятно е друга жена да ти прави компания.

— Не е ли опасно да се живее толкова далече от селата?

— Никой не ни закача — Джийн влезе в къщата и посочи наоколо с ръка, за да е по-ясно. — Нямаме толкова много, че да ни окрадат.

— Спокойно е тук.

— Да. Роналд и аз предпочетохме да живеем надалеч от враждите. Не ни засягат чуждите проблеми.

Колин се усмихна с разбиране.

— И двамата сте добри хора. Винаги ще помня колко бяхте мили с мен.

Джийн отиде до камината и взе големия чайник, а после изля врящата вода в малката дървена вана, която стоеше по средата на пода.

— От това ще ти стане доста горещо, девойче — тя отмести чайника и отиде да застане до Колин. — Така, дай да свалим тия мръсни дрехи от тебе.

Колин позволи на Джийн да й помогне да се съблече, защото силите й вече не достигаха след краткия поход до навеса. Раненото й рамо беше толкова крехко, че тя се чувстваше като инвалид. Ето защо засега тя остави Джийн да се грижи за нея.

Водата беше божествена и топлината проникваше в болезнените мускули на Колин. Чудесно беше, че беше разрешила на Джийн да отмие саждите и мръсотията от раздърпаната й коса. Около нея се вдигаше пара, умът й си отпочиваше, а очите й се затваряха. После те пак бяха там. Златни очи се взираха в нея и я изучаваха.

Колин рязко се извърна и замахна с юмрук във въздуха.

— Какво има, Лин?

Въпросът на Джийн дойде по средата на внезапния гняв на Колин и тя дълбоко си пое дъх.

— Нищо — излъга набързо тя, за да прикрие колко е разстроена.

— Ето, завий се с това, преди да умреш от студ.

Джийн загърна Колин, когато се изправи, а после я сложи да седне пред огъня.

Колин започна да разресва кичурите коса, но й беше трудно с ранената ръка.

Джийн нежно й взе четката.

— Дай на мен, преди да си я изскубала с корените.

Колин започна да мисли за други неща и забъбри безгрижно. Искаше й се да направи всичко възможно, за да не мисли за златните очи на черния вълк.

— Докъде си стигнала, Джийн?

— Наближавам осмия месец. Не остана вече.

Колин не можеше да държи главата си изправена. Трудно й беше да се съсредоточи.

— Момиченце ли искаш или още едно момче?

— Трябва да се върнеш в леглото, девойче. Съвсем си капнала — Джийн помогна на Колин да се изправи. — Хубаво ще е да е момиченце, но ще се радвам, ако Бог ме дари със здраво дете.