Фела Скот - Бялата дева

Тя зави Колин в леглото.

Колин веднага заспа.

Само едно петънце светлина докосваше небето, а ранните утринни часове бяха обгърнали Колин и Роналд в тъмнина. Тежка ноемврийска слана беше паднала по дърветата и пътя и завиваше света с леденостудено бяло одеяло. Каруцата залиташе и подскачаше по неравния път и те не се опитваха да надвикат шума. За Колин чувството за самота беше добре дошло.

Мислите й бяха съсредоточени върху предстоящия ден. Когато Роланд спомена вчера вечерта, че ще ходи в селото на следващата сутрин да занесе масите и пейките, които беше направил за кръчмаря, тя го беше помолила да отиде с него. Джийн се безпокоеше и каза, че още не се е възстановила достатъчно за дългото пътуване. Колин обаче остана непреклонна, завладяна от една необяснима непоколебимост. Какво ли се опитваше да постигне с това отиване? Селото лежеше в края на земите на замъка на Блекстоун… вражеска територия. И все пак, нещо я подтикваше да отиде и тя се подчини на това чувство.

Вече бавно се зазоряваше и в душата й назряваха съмнения. С дневната светлина дойде и страхът от това, което правеше. Тя обаче беше непоклатима. Трябваше да събере информация за Черния вълк, после можеше да го убие. Колин беше готова с плана си.

Роналд си пробиваше път с каруцата покрай продавачите и сергиите, които се бяха наредили покрай оживените улици. По-голямата част от сутринта бяха пътували, за да стигнат до селото и той, без да губи време, отиде до „Гарванът“. Колин знаеше, че Роналд иска да обърне и да тръгне към къщи възможно най-бързо, защото се безпокои, че е оставил Джийн сама. Той беше мълчалив мъж — казваше съвсем малко, но Колин виждаше любовта, която съществуваше между двамата. Тя им завиждаше за любовта — за такава любов копнееше и тя.

Колин прекъсна тези мисли, учудена колко далече я бяха отнесли. Тя слезе с мъка от каруцата. Краката й бяха изтръпнали от дългото пътуване без прекъсване. Колин последва Роналд в кръчмата.

Вътре беше оживено, повечето маси бяха пълни с редовни клиенти. Колин огледа стаята, а после се извърна, когато разбра, че самата тя е център на внимание. Не беше трудно да се открие собственикът, един як мъж с престилка, вързана около заобления му корем. Изглеждаше доволен, че вижда Роналд и бързо изчезна в задната стая.

— Най-добре ще е да седнеш, докато помогна на мистър Макнийл да разтовари каруцата.

Тя вдигна поглед към Роланд и се усмихна.

— Мисля, че достатъчно съм седяла. Ще стоя докато имам възможност.

— Проклети жени изруга кръчмарят и се върна. — Жена ми отиде до пазара и кой знае какво е намислила тая Лесли.

— Сигур е още в леглото, пустата му Лесли — каза един мъж, който стоеше наблизо. — Т’ва момиче все е в леглото.

Кръчмарят се намръщи, докато всички се смееха. Колин с неудобство разбра шегата им.

— Можеш ли да почакаш, докато жена ми се върне, Роланд. Тогава ще мога да ти помогна с масите.

— Да — каза Роланд и кимна.

Колин знаеше, че той иска да се върне възможно най-бързо.

— Аз ще се погрижа за клиентите ви, мистър Макнийл — каза тя.

Още двама мъже влязоха точно когато тя правеше предложението си.

— Друг път вършило ли си подобна работа, девойче? — попита кръчмарят с изпълнен със съмнение поглед.

— Не — искрено отговори Колин. — Но пък имах трима братя да обслужвам. Освен това, работата е само за минута-две, докато разтоварите каруцата.

Мистър Макнийл й подаде пълна кана бира.

— Обслужи мъжете, които току-що влязоха, а после отново напълни чашите на тези, които искат.

Тя взе каната в дясната си ръка и грабна две халби в лявата. Почувства съвсем лека болка в рамото, но не й обърна внимание. Тя внимателно се движеше из претъпканата стая. Навсякъде, където минаваше, разговорите стихваха. Тя доближи масата до огъня и сложи халбите пред двамата мъже. След това започна да им налива питиетата.

Колин се стараеше да не среща погледите им и нарочно не обръщаше внимание на коментарите, които чуваше.

— Благодаря ти, девойче.

Гласът бе мек, познат и тя вдигна поглед да види мъжа, който проговори. После замръзна на мястото си и разля бирата върху масата, като препълни халбата. Тя с ужас се отдръпна.

— Няма нищо — увери я Ян и по погледа й разбра, че се чувства неловко. — Донеси парцал и ще го избършем. Нищо не е станало.

Тя само стоеше и гледаше с широко отворени очи.

— Изплаши я — каза Джефри и се засмя.

Тя отмести поглед, за да го види.