Мики Спилейн - Аз, единакът!

— Ще се срещнем с тебе.

— Само ти, приятел.

— Къде?

— В кафе „Неапол“. То е на…

— Зная го.

— Добре тогава. Викни една рота да те чака на телефона, но първо ела сам. Бързо.

Той затвори, без да отговори нещо. Взех едно такси до „Неапол“ и застанах на отсрещната страна на улицата. След десетина минути друго едно такси приближи и спря. От него слезе Едрия. Той влезе в заведението, а когато се уверих напълно, че никой не се навърта наоколо, пресякох улицата и го последвах. Той седеше вътре пред чаша кафе и ме чакаше.

— Не си толкова нафукан, колкото първия път, а? — поздравих го аз.

Лицето му беше мрачно.

— Кажи, Райън.

Не зная защо, но загубих желание да бъда язвителен. Разтрих енергично лицето си с длани, след това се облегнах на масата и го погледнах в очите.

— Арт Шей е убит — казах аз.

Той отново кимна.

— Знаем. Полицията мисли, че ти си го направил.

— Кой го е открил?

— Някакво момче от горния етаж, което използувало пишещата му машина. Опитвало се да става писател на свободна практика. Чист е.

— Аз също. Нямам алиби. Нямам доказателства. Просто ти казвам.

Той ми подхвърли, за да види дали щеше да мине:

— Том Испанеца изплува.

— Да, мъртъв.

— Чул си? Ние не дадохме гласност на случая.

— Бях там непосредствено след като се беше случило.

Очите му леко се присвиха.

— Какво знаеш за него?

— Нищо, но много скоро ще узная.

— Как?

— Почти сигурен съм, че зная къде ще е партньорът му тази вечер.

— Ще ми кажеш ли?

— Не, Едър. Извървял съм целия път до това парти.

— Добре, Райън, защо искаше тази… тази среща?

Облегнах се и си поех дъх.

— Искам да ми кажеш някои неща. Честно и изчерпателно. Имам смешното усещане, че някъде съм се докоснал до нещо и че съм близо до онова, което искам. Тази история никога не ми е харесвала, откъдето и да я погледна, но така или иначе съм вътре и ако искам да остана жив, а вие да получите отговорите си, ще трябва да ми кажеш истината.

Той направи лек жест с ръка:

— Карай направо.

— Защо бях набутан в тази история — заради дрънканиците на оня или защото бях заподозрян?

За момент той се вгледа в лицето ми и след това се реши:

— По малко и от двете. Беше заподозрян, защото беше предложен от Билингс. Трябваше да се хванем за сламката, независимо от това колко е голяма.

— Защо?

— Знаеш защо. Това, което Билингс притежаваше, е международен скандал. Подземният свят на два континента се готвеше да бие барабаните на войната. Знаехме, че нещо се готви, но не знаехме защо, нито пък как.

— И докъде сте стигнали?

Усмивката, която ми отправи, беше ледена.

— По нашите си начини ние също сме понапреднали.

Изчаках го и му се ухилих не по-малко ледено. Ако искаше нещо, не можеше да си позволи да спре дотук. Той също го разбра и каза:

— Случайното стечение на обстоятелствата е убиецът на хора.

— Май е късничко за философия.

— Така е. Знаем нещо за Том Испанеца и Лиас. Можем да предположим какво се е случило.

Гръмнах наслуки:

— Подслушали са нещо, което не е трябвало да чуват.

Улучих и Едрия ме погледна изкосо. Кимна и продължи разказа си:

— Един нощен пазач на дока си спомни, че ги видял да се наливат зад някакви бали с вехтории. Това не било толкова необикновено и той предпочел да ги остави да се наспят, отколкото да се опитва безуспешно да ги прогони. Така че просто забравил за тях. По-късно бил привлечен от някакви викове за помощ откъм водата и му отишъл близо час, докато извади някаква дама на брега. Тя явно нямала никакво желание да си тръгва и го разтакавала, доколкото могла. Нашето предположение е, че това е било маневра, за да се отстрани пазачът и да се направи далаверата на „Гестри“. Предполагаме, че някъде през това време или Ескаланте, или Лиас е подслушал или видял нещо от това, което се е вършело, и са го сметнали за обикновена контрабанда, след което са решили да влязат в играта, за да направят по някоя бърза пара.

— Как би могъл да го докажеш?

— По това време испанските митници във взаимодействие с Интерпол са нанесли тежък удар по всички пунктове. Невъзможно е било да се изнесе нещо чрез обикновените канали, били са разрушени четири големи организации. И все пак трафикът не трябва да се нарушава, а както е известно, всички подобни операции имат резервен вариант и в този случай е заработил именно запасният вариант. Каквото и да е било онова, то не можело да остане в Лисабон, без рано или късно да бъде разкрито — затова „Гестри“ е станал превозвачът му.