Мики Спилейн - Аз, единакът!

Когато й се ухилих мрачно, тя каза:

— Само този малък факт е достатъчен да унищожи половината ни организация.

Но вече беше прекалено късно.

— Какво щеше да правиш, Райън?

— Не зная.

— Да ме убиеш?

Не можех да я лъжа:

— Не.

— От тебе никога няма да излезе гангстер. Със самото ми предаване на полицията ти би бил оправдан. Би могъл отново да се измъкнеш чист. Мисля, че сега наистина ти се ще именно това. С мене би могло да се случи едно от двете. В това положение — или столът, или, при много добър адвокат, вечно заточение под опеката на психиатричната институция. А не бих могла да живея по този начин. По-добре мъртва.

Лицето й се смекчи и светлината проблясна по влажните вадички, набраздили страните й.

— Само че ти не можеш да ме убиеш, Райън. Защо?

— Какво значение има?

Едва успях да различа думите й:

— Има значение.

— Казах ти вече. Влюбих се. Като глупак. Сега плащам за това, че съм бил глупак. През целия си живот съм се присмивал на идиотите, които са се оплитали в мрежите на любовта, но след това ми се случи и на мене. Поне няма да страдам дълго. Сега ще те накарам да го направиш по-бързичко, котенце.

— Моля те, недей! — Беше притиснала устна между зъбите си, сякаш се опитваше да преглътне нещо. — Наистина ли ме обичаш, ирландецо?

— Добре, хлапе, хайде посмей се за последно! На глас. Наистина. Ти беше единствената. Обичах те страшно много.

В гърдите ми сърцето се блъскаше в ребрата, защото знаех, че наближава, и не знаех дали ще боли, или не, беше ме страх. Погледнах я в очите и се опитах да отгатна мислите й. Но не успях да проникна през сълзите. Нещо я накара да се усмихне така, както преди, когато още не знаех всичко онова, което вече бях научил, и когато можех да я гледам, да я искам, да се надявам. Очите й бяха спокойни и пълни със сълзи, а в глъбините им се четеше онова, което ставаше в душата й… виждаше се как дойде осъзнаването, анализът, отхвърлянето на онова бъдеще и после решението. Тогава изведнъж я видях любяща, готова да даде единственото нещо, което искаше да ми даде, и преди да успея да изтръгна заседналия в гърлото ми вик, и преди да успея да направя някакво движение, за да я спра, тя каза:

— Обичам те, човече!

След това сви ръце и обърна пистолета към сърцето си, като повтори същите думи, само че този път те бяха заглушени от изстрела на пистолета.

© 1959 Мики Спилейн

© 1993 Лъчезар Живин, превод от английски

Mickey Spillane

Me, Hood!, 1959

Сканиране, разпознаване и редакция: Boman, 2008

Публикация:

Мики Спилейн. Аз, единакът!

Първо издание

Превод от английски Лъчезар Живин, Анжела Лазарова

Редактор Милена Попова

Художник Борислав Ждребев

Компютърен дизайн Матей Тошков

Коректор Нина Иванова

Формат 84×108/32. Печатни коли 9. Цена: 17 лв.

ИК „Д. Яков“, София, 1993

Печат ДФ „Абагар“ — печатница В. Търново

с/о „АЛЕТЕЯ“, София

Me, Hood!, A Corgi book

Transworld Publishers Ltd., 1963, London

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4973]

Последна редакция: 2008-01-23 08:51:33