Мики Спилейн: Аз, единакът!

Пред вратата се спрях и обърнах главата й към мене.

— Не казваш нищо.

Очите й се усмихнаха. Тя махна с ръка към мрака отвъд светлината на фенера.

— Какво да ти кажа? Всичко е толкова… странно. Неволна тръпка разтърси раменете й и тя се долепи до мене.

— Нещата, които вършиш, са… толкова различни. Никога не зная какво да очаквам.

— Такива са бандитските работи, котенце.

За момент тя изглеждаше угрижена, след това поклати леко глава:

— Всъщност ти вече не си Райън. В началото беше, но нещо стана с тебе.

— Не и аз, сладичко. Нищо в този отвратителен свят не може да ме разтърси. Харесва ми да съм единак. За мене това е единственият начин да тегля една майна на цялото стадо от тъпанари. Така мога да стоя настрана от гадните им организации и социални неправди и да ги държа далеч от мене. Така мога да пия своята чаша с отрова и в същото време да го раздавам мръсно, когато се опитват да ми набутат тяхната.

Натиснах бравата. Тя поддаде без затруднения и вратата се отвори.

Беше като да посетиш собствения си гроб.

Фотьойлът ми беше до прозореца. Малката разтегателна масичка, дадена ми от госпожа Уинклър, все още стоеше на обичайното си място до стената. Някой беше задигнал огледалото и поставката за вестници. Когато насочих светлината към спалнята, рамката на леглото хвърли решетеста сянка върху отсрещната стена. Някой беше задигнал и матрака.

Отидох до прозореца и погледнах навън към улицата. Дебелият слой мръсотия върху стъклата размазваше всичко пред очите ми. Обърнах лъча на фенера към тавана и го оставих на пода, след което седна във фотьойла.

— Историята започва с „имало едно време“. Началото й е в Лисабон, където двама пияници, наричани Фредо и Испанеца, станали случайни свидетели на скриването на товар наркотици на борда на кораб. В сравнение с водоизместимостта на кораба опаковката не тежала нищо, едва осем килограма, но била с предполагаема цена милиони долари. Те дори не осъзнавали истинската й стойност. Няколко хилядарки — това бил върхът на въображението им. Но имало други, които знаели какво може да означава това. В пристанището те се свързали с едно испаноговорящо момче, Хуан Гонзалес. Той имал приятелче, което разполагало с парите за покупката. Това вече ни отвежда до моя стар познат Билингс. Въшката.

Не зная защо, но не почувствувах обичайния прилив на кръв в главата, когато споменах името му.

— Хуан прави сделката за Билингс без проблеми, но вероятно преди да успее да прехвърли десетте бона, които са му били дадени, на Том и Фредо, те са отплавали. Хуан въобще не се интересува от десетте хилядарки… разбираш ли, той ще става партньор на Билингс в нещо наистина голямо . Той дори говори на жена си за прекрасните неща, които им предстоят… неща, които не можеш да направиш само с десет бона. След това идват търканията. Билингс не иска партньор. Големите неприятности вече се задавали и Хуан го усещал. Знаел, че няма никакъв шанс, и затова решил да защити жена си по единствения възможен за него начин. Дава й онези десет бона и се опитва да се измъкне. Не стига много надалеч. Билингс го придебва, набутва го под колелата и камионът довършва работата. Билингс не се тревожи за останалите двама, тъй като те не са знаели кой всъщност прави покупката.

Любопитството в погледа й се задълбочаваше. Езикът й леко се движеше между зъбите, докато следеше мисълта ми.

— Но онези, другите двама… те са мъртви — каза тя.

— Зная, ще стигна и до това. Билингс вади осемте кила стаф на пазара. Не мога да си представя как е могъл да постъпи така тъпо, но явно алчността му е взела връх. Осем кила! Това е най-големият товар накуп, който е предлаган някога в Щатите.

Замълчах за малко, поразмислих и след това продължих разсъжденията си:

— Знаеш ли, те са чакали именно това.

— Те?

Тя беше приседнала върху разтегателната масичка и беше прихванала ръце под гърдите си, като неволно ги притискаше и те изпъваха плата на шлифера й.

— Те, сладичко. Когато осем кила хероин се изплъзнат от ръцете на притежателите му, винаги ще се намери кой да дебне. Те винаги биха се справили с организиран грабеж, но не и със случайността. Не са знаели къде е, но са знаели, че след време все някъде ще се появи. Когато това е станало, те са тръгнали по следите на стоката, а на мушката е бил Билингс. Онзи калтак е поумнял, но прекалено късно. Когато мълвата, че стоката пари, плъзва наоколо, никой вече не изпитва желание да я има. Няма купувачи. Именно тогава Билингс разбира, че ще бъде очистен. Опитва се да се защити, като се свързва с едно от управленията по сигурността, но отново прекалено късно. Залозите са прекалено големи. Премахват охраната му, настъпват към него и са готови да го очистят. Приятелчето Билингс прави последния си ход. Той знае, че те искат стафа не по-малко от самия него, и прави нещо, което вече е вършил, забърква ме в кашата. По дяволите, разучил е къде живея. Искал ме е мъртъв или окошарен… каквото и да е, но да си платя за ада, в който бях превърнал всеки от дните му с преследването си.