Мики Спилейн - Аз, единакът!

Още един хрип:

— Си.

— Фредо… Кой е Лодо?

Той вече никога нямаше да проговори.

Навън се чуваха сирени и гласове, и още сирени, и още гласове. Те приближаваха все повече, а аз не можех да ги изчаквам. Прескочих през оградата, откъдето се беше измъкнал и убиецът, и с инстинкта, присъщ само на роденото в града животно, намерих пътя си към откритата улица, към прикритието на мрака и на дъжда.

Наложи ми се да покажа на шофьора парите си, преди да ме качи в таксито. Остави ме там, където му бях казал, след което поразпитах и открих Пийт Псето да продава вестниците си в една кръчма. Изведох го навън, купих всичките му вестници и след две минути разговор вече знаех онова, което ме интересуваше. Някакви непознати направили акция в квартала. Един човек сгащил Голдън натясно и му видял сметката. Холмс бил в спешното с две парчета олово в гърдите и без никакви шансове да оживее. Стеклър бил прибран по обвинение във въоръжено нападение над Резтац и като капак на всичко Съливан Акта, който бил заритал предсрочното си освобождаване под гаранция, сега щял да излежава присъдата си за изнасилване до края на топло. Рез бил добре. Малко поочукан, но добре. Върнах вестниците на Пийт и се упътих към вкъщи.

Към утробата.

Познатата картинка, помислих си аз. Всичко, което притежава единакът, е неговата къща. Неговата утроба. Заспивайки, умираш. Всяко събуждане е ново раждане. Тя е нещо скъпоценно, нещо, което не можеш да зарежеш.

Не беше сега моментът да търся Кармен, а и усещах по някакъв начин, че всичко с нея беше наред. Щях да я потърся през деня. Утре.

Вървях по улицата, без да обръщам внимание на дъжда. Той се стичаше по мене, а вятърът го правеше още по-студен. Свалих шапката си и го оставих да ближе лицето ми. Ледените иглички прочистваха и освежаваха ума ми. Размислих се върху всички неща, които се бяха случили. Не само тази вечер. През всички предишни нощи. Нямаше повече какво да се търси, тъй като имах всички парчета. Те бяха тук. Имаше нужда само от още едно малко излизане утре сутринта и щях да разполагам с цялата картина. След това парите. След това Кармен. И след това — живот!

Разкопчах сакото си и взех в ръка 45-ия, докато ровех за ключа си. Не трябваше да си давам толкова зор, тъй като вратата беше вече отключена. Свалих шапката си и я подържах в ръка, докато започнах да различавам пътя си до дневната, след което щракнах ключа на лампата.

Още преди светлината да се беше разляла в стаята, аз си спомних какво не беше наред. Пийт Псето не ми беше споменал името Марио Сен.

А той беше тук, изчакваше ме да вляза през вратата, а пистолетът му беше насочен право в стомаха ми. Изчакваше ме, за да ми покаже усмивката си, усмивката си на убиец, усмивка, която се проточи прекалено дълго. Той дори не забеляза 45-ия в ръката ми, който беше останал под шапката, и първият ми куршум пръсна мозъка му по цялата стена. Миризмите на барут и кръв се смесиха и изпълниха стаята, а аз за първи път усетих леко гадене.

Оттатък, в кухнята, пуснах водата да се изтече, докато стана съвсем студена, и започнах да пия жадно, за да отмия горчилката, изпълнила устата ми, след което отидох до телефона. Завъртях на Едрия и когато той вдигна, казах:

— Райън е. Намерих Лиас. Той е мъртъв.

— Чух доклада.

— Не беше мъртъв, когато го открих, Едър.

Той си пое дъх така, че свистенето се чу чак при мене.

— Какво е било?

— Едър… колко долу-горе ще дойде печалбата от осем килограма хероин, като се удари последната черта?

Той се опита да скрие възбудата в гласа си, но не успя:

— Ще хвръкне към милиони! Не е имало такава огромна единична пратка от около двадесет години!

— Това е имало в пакетчето ви, господине. Затова всички измират.

— Засече ли го?

— Още не. Но ще го направя. Ако сте слагали опашка на Билингс целодневно, би ли ми казал къде се е мотал.

— Задръж така.

Чух как се отвори някакво чекмедже, прошумяха листове хартия, след това чекмеджето отново се затвори. Едрия пак вдигна слушалката.

— Движението му е било сравнително неизменно. Сутрин в Бъркли за закуска и бръснене, на Грийн Боу или Нелсънс, няколко бара в района на 40-те и главно в „Снайдър Хаус“ за игра на карти вечерно време. Непосредствено преди да бъде убит, е до мястото, където градските власти планират новия жилищен комплекс „Вели Парк“. Ходил е из кварталите и това е всичко.

— Но тези сгради са подготвени за събаряне — казах аз.

— Да, но след няколко месеца. Там все още има семейства, които не са напуснали.