Мики Спилейн - Аз, единакът!

Облякох се бързо и я последвах в кухнята. Тя беше направила кафе и ми подаде пълна чаша, но по лицето ми разбра, че нещо не е наред. Не ме попита нищо. Изчака ме да започна сам.

— Имах приятел, който беше убит снощи — започнах аз. — Зная как, зная защо, зная кой, но не зная как точно изглежда лицето на убиеца.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Можеш, но не искам да те моля. Залогът е прекалено голям.

— Да не си забравил, ирландецо?

— Какво?

— Аз съм си комарджия.

— Това убийство ще ми бъде лепнато и няма никакъв шанс да се измъкна.

— Полицията…

— Могат да бъдат залъгани за малко. Могат да бъдат озаптени, но само временно. Когато обаче решат да впрегнат всичките си сили, могат да постигнат каквото пожелаят.

— Мислиш, че ще го направят?

— Ще им се наложи, скъпа. Този път е убит вестникар и всички издания ще ударят яко тъпана. Тогава те ще трябва някак си да отклонят огъня, а единственият начин е да ме пипнат.

— Но първо ще оберем залозите.

Погледнах я сериозно. Не се майтапеше. Тогава казах:

— Добре, миличко, ще бъдем ти и аз. Ще опитаме заедно. Може пък да се окажем добри партньори.

— Какво ще правим?

— Днес е събота, хлапе, довечера ще отидем да потанцуваме. — Една бръчка проряза челото й. — За пиеската ще ти трябва костюм. Какво ще кажеш например за едно издокарване като уестсайдска курветина. Ще можеш ли да се справиш?

Тя кимна, но бръчката върху челото й стана по-дълбока.

— Едно от липсващите звена беше претрепано снощи — продължих аз. — Имаше в джоба си билет за танцувална вечер. Възможно е неговият партньор също да има такъв. А ако на всичко отгоре е и научил, че приятелчето му е било пречукано, той ще иска да е непрекъснато сред хора. Много лесно е да те очистят, когато си сам.

— А този… ще може ли да докаже невинността ти? Това ме накара да се усмихна:

— Не, той не. Но това птиче може да ни изпее много от отговорите.

— В такъв случай какво да направя?

— Най-напред можеш да излезеш да си купиш дрешки. Евтини и крещящи. Вземи си подходящ парфюм и каквото там трябва, а ако можеш да намериш всичко втора употреба, още по-добре. На тези друсаници не е прието да се мотаят сами мъже, докато ако сме двойка, няма проблеми, а и ако засечем онзи момък, ще ни е по-лесно да го разпитаме двамата.

Хванах я за раменете и се взрях в очите й:

— Все още ли искаш да опиташ?

Тя се усмихна дяволито, престори се, че иска да ме целуне леко по устните, след което плъзна език в устата ми. Преди ръцете ми да успеят да се сключат около нея, тя се изплъзна и изтича до вратата.

— Тук ли ще стоиш?

— Не зная.

Тя отвори чантичката си, извади ключ и ми го подхвърли.

— Ако минеш през задния вход, няма да ти се налага да се срещаш с портиера.

Тя ми изпрати въздушна целувка и излезе.

Изправих се, облякох сакото си и пъхнах 45-ия под колана на панталона. Излязох през задния вход и поех към старата бърлога от кафяв камък. Слънцето се скри, преди да бях стигнал Шесто, въздухът беше студен и влажен. Спрях се в една сладкарница, взех си кола, след това и още една, докато се опитвах да обмисля нещата.

Планът беше готов, тип-топ. Малко грубичък и необикновен, но пък щеше да свърши работа.

Навън отново започна да вали.

Някакво офрашкано ченге мина покрай входа и хвърли един поглед, но аз бях седнал навътре в тъмното и то не разпозна лицето ми. Прибрах си рестото и излязох навън с вдигната яка на сакото и нахлупена над очите шапка, която закриваше половината ми лице.

Заклещиха ме едва към Лексингтън. Оказа се прекалено лесно — слабо сръчкване с дулото на пистолет, покрит с вестник, в ръката и това беше всичко.

Обърнах глава, Стан Етчинг ми се беше ухилил, белегът на едната му буза разтегляше ненормално устата му. Той заговори:

— Казвали са ми, че си от безскрупулните типове, Райън.

Заобиколи ме и застана пред мене. Измъкна пистолета ми и го пъхна в джоба на шлифера си.

Усмивката му беше нервна и не се съмнявах какво си мислеше — всичко се беше получило малко прекалено лесно.

— Е, и? — попитах аз.

— Ще видиш. Братчето ми Сташ ме е мернало, докато те залавях, приятелче. След минута ще е тук с колата. Може би ще предпочетеш да побегнеш или нещо такова.

Аз се ухилих и очите му потрепнаха нервно в синхрон с устните.

— Ще изчакам — уверих го аз.

Колата беше тригодишен кеди-седан с регистрационни номера от Джързи. Тя спря безшумно и Стан отвори задната врата. Влязох вътре, а той се настани от дясната ми страна с насочен към корема ми пистолет.