Мики Спилейн - Секс капан

— Ами ако порасне?

— За какво ще съм му тогава? Ще може да сграбчи всяка жена, която си поиска.

— Съмнявам се. Не и след като си го обучавала ти.

— Благодаря ти, приятелю. Хубаво е да си го мисля, но ми се струва малко нереалистично.

— Оставяш вратичка.

— Какво?

— Не каза, че е невъзможно.

— Женска суета, Куче. Той ми е любопитен, но ти — повече. Чудя се какво всъщност искаш.

— И, аз се чудя.

— И когато разбереш?

— Ще го получа.

— Независимо у кого е?

— Да, котенце. Независимо у кого е.

— Окей, Куче. Най-малкото имаш мен. Влизам в играта и трябва да остана в нея, за да видя как ще се развие. А сега ще ме целунеш ли за лека нощ?

— По своя неповторим начин.

Плющящият дъжд от североизток обливаше Ню Йорк с делничен душ, образуваше вълнички на уличното платно и над тротоарите се носеха облаци водни пръски. Празните, таксита продължаваха да обикалят, но в това време никой не бе излязъл да пазарува, а за тълпите от офисите бе рано да напуснат гротескните гробници, в които се помещаваха.

Лий се бе залепил за вратата на „Уелър-Фабре — шивачи“, а под черния му шлифер се показваха наквасените крачоли на панталоните му и мокрите му обувки. Платих на шофьора, слязох от таксито, дъждът ме обля за миг, след това минах покрай Лий и влязох в ателието.

В гласа му прозвуча прикрита нотка на пълна безнадеждност.

— Преди време това тежкарско място може би щеше да ми продаде костюм и на мен, а сега идваш и разваляш всичко с един удар.

— Успокой топката, момче — отвърнах аз. Английският джентълмен с големи мустаци и официален фрак кимна любезно на Лий, изгледа ме за миг и също ми кимна — едва доловимо. Сякаш раменете му бяха обвити от царствен плащ. Очите му бяха наблюдателни и способни да анализират видяното само за миг. През този миг двамата се гледахме, след това господинът каза на перфектен френски:

— Да, мосю, с какво можем да ви бъдем полезни?

В моя френски също нямаше и следа от акцент. Отговорих:

— Искам пълен гардероб, за всички възможни случаи. Нямам време да идвам за проби. Незабавно са ми нужни два костюма. С някои промени в направата, които са донякъде необикновени, но, ще се убедите, са необходими. Мерките ми са записани при „Бетертън и Строс“ в Лондон и мистър Бетертън с радост ще ви ги продиктува по телефона по всяко време на денонощието. Обадете му се незабавно и запишете разходите в сметката ми. Изборът на плат и моделите оставям изцяло на вас. Моля ви да включите ризи, вратовръзки, бельо, чорапи и всичко, което според вас е необходимо. — Написах чек, подадох му го заедно с адреса на Лий и добавих: — Само най-доброто, ако обичате. Смятам, че това ще покрие първоначалните разходи. Кога мога да очаквам двата костюма?

Дори не погледна чека и абсолютно невъзмутимо отговори:

— Утре, сър. Удобно ли ви е около обяд?

— Добре.

Отново едва доловимото кимване и изведох Лий навън в дъжда.

Почти стигнахме до средата на пресечката, когато приятелят ми най-накрая намери думите, които търсеше. Знаеше малко френски и ми беше ясно, че е успял да схване разговора ни. Погледна ме едва ли не със страхопочитание.

— Как, по дяволите, го направи. Куче? Никой не е в състояние да получи костюма си от „Уелър-Фабре“ за по-малко от месец! За да ти направят и една риза, трябва да отидеш на дузина проби и да имаш десетцифрени препоръки!

— Това са само игри, приятел, а аз нямам време да си играя.

— Глупости! Знаеш ли, че не искат да ушият костюм на кмета? Отказаха на един играч на поло, милионер, и на граф Стазов, защото ги сметнаха за грубияни! Ха!

— Но ти си шил дрехи при тях, нали?

— Със специалните препоръки на двама банкери, които ми дължаха услуга. И се държах с нужната почтителност, като пред велики майстори в занаята! Не съм в златния им списък, но от време на време снимката ми се появява във вестниците и това не се отразява зле на продукта им. А ти… влизаш като дървеняк, мокър до кости и те посрещат с червено килимче.

— Долавят кой е от класа, приятел.

— Глупости! — Той наведе глава, за да се предпази от дъжда. — А сега накъде?

— В центъра, към „Барнис“ 1 1 Един от най-скъпите магазини в Ню Йорк. Бел. пр. . Ще сваля няколко неща от рафтовете за тази вечер. Може даже да си взема и шлифер, ако времето продължава да е такова.

— Ще ми се да можех да те разбера, Куче. — Лий ме изгледа нервно, отстрани. — Честно казано, все още мисля, че си луд. Жива неприятност, яхнала бял кон.