Мики Спилейн - Секс капан

След това си спомних новините вчера. За новите мерки за овладяване на производството на наркотици. Турция щяла да намалява официално разрешените площи с мак, Франция щяла да започне кампания срещу нелегалните производители, Щатите започвали финансирането на тотална война срещу пласьорите. Пак започнах да се потя. Започнах да си обяснявам защо картичките пристигаха от такива места. И парите. Кучето е в бизнеса и се измъква, преди да са му видели сметката. По дяволите, Куче, полудял ли си? Пребарал си пачката на някого, само че тези типове не си поплюват и нямат респект пред закона. Ще те намерят, ще ти отрежат топките, ще ти ги дадат да ги държиш в ръка и ще те оставят да кървиш докато пукнеш.

И мен. Сега и аз съм вътре. Прибрах го при мен. Няма как да се отърва от мангизите… няма как да ги скрия някъде, без да оставя следи. Просто не бях помислил за това. Ще ги открият и тогава и аз ще се хвана за топките. Няма никакъв изход, абсолютно никакъв.

Но все пак имаше. Първият път почти го направих. Събрах разпилените банкноти, затворих куфара и закопчах ремъците.

Всичко това идеално се побираше в пещта за отпадъци на блока.

Когато отключих апартамента, бях плувнал в пот и мръсотия и нямах търпение да вляза под хладния душ. Лий седеше в средата на стаята и обуваше панталоните си с треперещи ръце, а лицето му беше побеляло и сбръчкано. Натика краката си в чифт стари пантофи и не ме видя, докато не грабна куфара ми и не се запъти към вратата. Когато ме зърна в дъното, едва не го изпусна.

— Тръгваш ли нанякъде? — Не трябваше да се ухилвам чак така. По дяволите, можех да му кажа накъде е тръгнал. Лицето му беше като отворена книга с притчи. Направо си беше изгубил ума от страх, но винаги щеше да си остане същият стар Лий, готов да продължи каквото е захванал на всяка цена.

— Не ме спирай, Куче.

Свих рамене, направих крачка встрани и извадих цигара от пакета.

— Тази кожа е здрава. Няма да изгори толкова лесно. И освен това, защо не си помислиш какво ще стане, ако някои от банкнотите излетят през комина и започнат да падат по улицата?

Мисълта го разтърси сериозно и пръстите му не издържаха. Куфарът тупна на пода, заклати се и падна на една страна.

— Винаги си обмислял нещата докрай, копеле такова. — Ядоса се, но по-скоро на себе си, задето е проявил глупост. След това гневът му отново се насочи към мен. — Окей, къде мога да ги разкарам? — Отново беше готов да ме прегази.

— Защо не опиташ в някоя банка? Има една точно остреща. — Погледнах часовника си. — До края на работното време остава цял час.

— Не се опитвай да блъфираш пред мен, Куче.

— Можеш да видиш картите ми по всяко време, Лий.

— Добре, покажи ми ги.

Прекосих стаята, вдигнах куфара и той тръгна след мен, като намъкна върху памучната си фланелка протрито спортно яке.

Касиерът се обади на управителя, а управителят — на президента. Президентът ме покани в кабинета си, а Лий остана да чака отвън в приемната. Хората от охраната го наблюдаваха. Устните му бяха сухи и напукани. Когато излязох, банката вече бе затворена за посетители, но нас тържествено ни изпратиха до входната врата и ни удостоиха с любезно ръкостискане.

Навън подадох на Лий плик с две спестовни книжки. Той ги видя и въпреки това в устата му нямаше достатъчно слюнка, за да намокри устните си. Единствено успя да попита:

— Защо се забави толкова.

— Трябваше да ги преброят — отговорих.

— Ти си луд, Куче, абсолютно побъркан! Ще те пипнат, без никакво съмнение. Вече се обаждат на някого и ще имаме посетители още преди да се приберем у дома.

— Защо мислиш така?

Той поклати глава, изумен от безразличието ми.

— Човече, ако тези пари не са чисти, с платен данък и доказан произход, задникът ти ще се залюлее в страховита люлка, помни ми думата.

Ухилих му се.

— Какво ще кажеш за това? Сега мога ли най-после да взема мечтания душ?

— Роуз?

— Да, Куче. — Стори ми се сънлива, но позна гласа ми.

— Имам нужда от теб.

— Аха. Знаех, че ще имаш. Очаквах го.

— Съжалявам, че се забавих толкова.

— Само един ден. Забрави. — Чух я да се прозява и я изчаках да свърши.

— Ще те погъделичкам където трябва. Пари можеш да вземаш, но от леваците, нали?

— Зарежи това, Куче…

— Ако наистина искаш да те събудя…

— Опитай се да минеш покрай портиера. Затвори телефона категорично и окончателно. След малко минах покрай портиера и се качих. Ключалката се отвори, когато натиснах петия щифт, влязох и я заварих в леглото. Стресна се и остана втренчена в мен поне пет секунди, докато се чудеше дали ще я изнасилват или ограбват, а когато ме позна, не можа да каже нищо друго, освен да попита: