Мики Спилейн - Секс капан

— Какво стана с портиера?

— Дадох му стотачка — обясних.

— Той е неподкупен.

— Ако не беше взел мангизите, щях да го убия.

— Бивше ченге е. От честните.

— Излъгах го. Казах му, че сме гаджета…

— И той ти повярва?

— Майната му. Смята, че напълно си заслужаваш тип като мен. — Ухилих й се. — Помисли, че и аз съм ченге.

— Щеше да ти поиска значката.

— Естествено. Показах му я.

— Куче… всичкото това за един задник? Можеш да си го набавиш безплатно, ако поискаш. Освен това…

— Млъкни и се обличай.

— Кажи ми… — започна Роуз.

— Не — казах й, — Лий не знае. Само ти знаеш. Аматьорите са вън от играта и в това няма никакво съмнение.

— Искам своя дял. Наумил си нещо и ако искаш да съм с теб, трябва да ми дадеш каквото ми се полага.

— Говориш като в стар филм, маце.

— Тогава ми дай моето.

— Какво е то.

— Отзад — засмя се тя.

— Ами ако боли?

— Вземи малко бебешки крем. Няма да боли. Мога да контролирам сфинктера си.

— Ах ти, лошо момиче!

— А не ме ли обичаш?

— Естествено.

— Тогава? Не ми казвай, че ти е за първи път.

— Не е.

— Така си и мислех. Предполагам, че си имаш и вазелин.

— Сега не.

— Е, аз имам — обясни ми тя.

— Тогава отваряй кутийката. — Ухилих й се и се измъкнах от панталоните. — Не гледай.

— Исках да видя как си оборудван.

— Кукло, искам да те задоволя, без да нараня малкото ти крехко тяло.

Смехът й бе ясен и звънтящ. Тя отметна завивките, застана на колене и скри глава в ръцете си в такава класическа поза, че почти забравих за какво съм дошъл.

— Хайде, човече — каза Роуз. Запалих цигара.

— Съжалявам за това, малката.

Роуз се обърна назад, в очакване да види немощния, неспособен левак, който само дрънка, но аз бях голям и готов, само че първо ми се пушеше.

— Куче, ти си мръсно копеле.

— Може би трябваше да те предупредя.

— Защо го правиш?

Най-накрая красивата курва се обърна, гола и раздразнена, с големи стегнати цици и дяволски изкусителни бедра, особено след като великолепната й катерица впери самотното си око в мен.

Станах и взех някаква четка за коса. Има един страхотен начин да разговаряш с мацка, когато предпочиташ да мислиш. Започнах да я реша.

Тя приказваше.

Приятно и лесно, но все пак трябваше да науча някои неща. Мадамите отвъд океана бяха други. Желанията им бяха специфични и всичко в тях насочваше към тази специфичност. Сега бях с една типична американска курва и единственото специфично при нея беше отношението й към парите.

— Ти си капиталистка — казах, точно когато получи оргазъм от четката.

— Кучи син — простена Роуз.

— Комплимент или упрек?

— Никой мъж не бива да знае чак толкова за жените. Какво ще стане с момичето, за което се ожениш?

— Поне ще води секси живот — отвърнах.

— Дано някоя се хване на това.

— О, не се съмнявам.

— Ще ти дам препоръки.

— За четката?

— Дявол да го вземе, Куче, с четката си страхотен, а какво можеш да постигнеш с другото?

— Можеш да опиташ. Обърни се.

— Копеле такова. Знаеш, че дойде само, за да говориш с мен.

— Първо трябваше да те размекна.

— Нямаше защо. Самият ти имаш нужда от това.

— Как си сега?

— Можеш ли да ми дадеш нещо повече от четката за коса?

Казах „аха“ и й дадох нещо повече, а когато дишането й се върна към нормалното ме погледна с ужасна усмивка и отбеляза:

— Може би Лий ще те убие.

— Вече се опита.

— Наистина ли?

— Разбира се. За това сме приятели.

— И двамата сте смахнати.

— Затова побеждаваме. Искаш ли да си с нас?

Роуз се вгледа в мен продължително. Тя облиза пръст съблазнително и го прекара през цепката си.

— Порнография?

— По дяволите — казах. — Знаеш как да се държиш с един мъж.

И за пръв път си дадох сметка, че тя е като мен.

— Кого будалкаш? — попита Роуз.

— Във всеки случай не себе си.

— Куче… някога стреляли ли са по теб?

— Млада госпожице, влязох във Втората световна, война, когато бях едва на двайсет. Станах летец и историята на живота ми преди това не е сред публикуваните биографии. За четири години гадости не получих нищо, а за четири години цивилен живот след това получих четири изстрела. Има само един начин да видиш белезите.

— Надявах се да го чуя. Хайде да се чукаме.

— Само ако ми кажеш това, което трябва да знам.

— Искаш твърде много.

— Не е чак толкова.

— Наистина ли, Куче?

— Знаеш, че съм проклет кучи син.

— Знам.

— Още ли искаш?

— След последното… по дяволите!