Мики Спилейн - Секс капан

— Добре, обърни се.

— Слушам, сър.

— Била ли си в армията?

— Не.

— Тогава защо тези военни приказки?

— О, млъквай и чукай.

— Не без твое съгласие.

— Избери си дупка — каза Роуз.

— Кой е смахнат сега, а?

— Ти, ако не го навреш някъде.

— Предполагам знаеш, че дойдох тук с определена цел?

— Разбира се.

— Тогава защо продължаваш да ме разсейваш?

— Млъкни и започвай. Мисли за другото после.

— Вие жените сте еднакви — отбелязах.

— Не сме — обясни ми Роуз и направи каквото исках — обърна се, събра колене и попита: — Да не би да имаш подсъзнателен стремеж към смъртта?

— Естествено — отговорих аз.

Обрах пържените яйца от чинията с последното парче хляб и я погледнах през масата. Беше си сложила огърлица и голям кожен колан. Ефектът беше малко стряскащ.

— Винаги ли се обличаш така?

Роуз прилепи колана към голата си плът и се усмихна.

— Само с малко е по-къс от миниполите ми. Както и да е, винаги ли трябва да се тъпчеш, след като си бил с жена?

Кимнах.

— Винаги. Има незабавен възстановяващ ефект.

— Добре, спести ми го. Сразена съм. — Очите й танцуваха малко самотно. — Бива си те. Хареса ми. Това беше един от редките случи, когато ми се иска аз да платя сметката.

— Вече го направи, Роуз. Разговорът беше полезен. Времето и разстоянията променят нещата. Но ти ме настигна бързо.

Роуз кимна мъдро, без да отделя очи от моите. Отпи кафе, замисли се и каза:

— Но искаш още нещо, нали?

— Умна си.

— Видяла съм едно друго. Може би не колкото теб, но достатъчно, за да забележа признаците.

— И какво забеляза?

Роуз допи кафето си, сложи чашата в чинийката и започна лениво да я върти с показалец.

— Видя ме само веднъж, но ме хвана така, че да не мога да ти откажа и сега чакам да хвърлиш топката, за да я поема. В Ню Йорк има много красиви жени, Куче. Защо избра мен?

— Защото извадих късмет още в самото начало. Познавам Лий… Той не би се занимавал с боклуци. Човек може да ти има доверие.

Роуз направи гримаса и сви рамене.

— Една от малкото ми добродетели. Радвам се, че забеляза. Така добивам чувството, че не съм пропиляла всичко. Какво си намислил?

— Смятам да те използвам.

— Знам. Коя ще бъда? Лошата или добрата?

— Във всеки случай няма да пострадаш. Когато всичко свърши, ще си малко по-богата, отколкото сега.

Зъбите й много нежно се впиха в долната устна, после вдигна поглед към мен.

— А ти, Куче? Какъв ще си ти, когато всичко свърши?

— Да кажем удовлетворен. Трябва да се свършат някои неща, пренебрегвани прекалено дълго.

— Но някой ще пострада, нали?

— Да, красавице, със сигурност. Можеш да се обзаложиш. Всеки ще си получи заслуженото.

— Сигурен ли си, че си наясно какво правиш? — попита Роуз.

Отпуснах се назад, оставих мислите си да се пореят в миналото няколко секунди и отговорих:

— Може и да не ти приличам на такъв човек, но съм подготвил урока си много добре.

— Отмъщение ли, Куче?

— Не. Чисто и просто необходимост.

— Струва ми се, че не ти вярвам.

— Може би и аз не искам да го повярвам. — Замълчах и се вгледах в нея. — Не, не е отмъщение. Просто трябва да се направи и това е.

Преди Роуз да кимне, чашата продължи да се върти под пръста й цяла минута.

— Добре, Куче. У теб има нещо странно и искам да разбера какво е то. Спя с мъже за пари и почти всеки от тях иска да знае защо съм в занаята. Казвам им по нещо и почти не повтарям една и съща история два пъти. Но винаги ми е любопитно защо искат да ги обслужва проститутка. Влюбват се, женят се, а после тръгват по курви.

— Това е животински инстинкт — обясних.

— Това е безумно — каза Роуз. — Ако искат нещо специално, защо не научат съпругите си как се прави? Ей, може да се изненадаш, но жените се впускат в тези игри с не по-малка радост. Дори имат свои собствени. Когато двама души усъвършенстват изкуството и успеят да превърнат леглото в щастливо опитно поле, не можеш да ги отделиш един от друг и с автомобилна щанга. Дявол да го вземе, познавам една двойка дебели старци, които през последните четирийсет години не са пропуснали и два дни под ред и имат единайсет деца.

— Кои са те?

— Майка ми и баща ми. Колко неудобно са ме карали да се чувствам! Ако знаеха с какво се занимавам, щяха да изпитат съжаление към мен. За тях бракът е непрекъснат весел купон. А аз пропускам нещо.

— Ами Лий?

— С него сме добри приятели, Куче. Нещо като приятели, които се чукат. Той е като голямо, дружелюбно кутре, което още не е пораснало. И не мисля, че някога ще порасне.