Мики Спилейн - Секс капан

— Не, благодаря.

— Парче салам? „Геноа“? Получих го миналата седмица. Пикантен колкото си щеш. Миризмата му се усеща с часове след като го ядеш.

— Аха. Все още помня последния, който си поделихме.

— Ужасна смрад, като се оригнеш в противогаза, нали?

— Жестока. Не знам как вие, макаронаджиите, можете да ядете подобно нещо.

— А вие, ирландците, как се тъпчете с говеждо със зеле и картофено пюре? Селяшка храна!

— Само когато имаме пари.

— Досега трябва да си преял — отбеляза Ал.

— Радвам се, че си проучил, капитане.

— О, ти винаги си ми бил интересен. — Той задържа чашата си под чучура на кафеварката, докато се напълни с кафе, сложи захар и се върна до люлеещия се стол. — Малкото италианче от бедния край на Кухнята на Ада се чуди що за птица е богатото хлапе от голямото имение. В униформа всички бяхме еднакви, но разликата все пак се чувстваше.

— Продължавай да говориш — казах аз. — Как се чувства един пълен с предразсъдъци тип, изкачил се до горните етажи на града, когато се замисли за някогашната тиня?

— Страхотно. Не преставам да го изтъквам пред хората от старата шайка, които все още се навъртат наоколо. Харесват ми завистливите им погледи. Всички мислят, че съм от Мафията.

— Ти казваш ли им, че не си?

— Не. Това вдъхва респект. Особено на младите нехранимайковци, които използвам понякога.

— Ако истинските босове научат, може да ти подпалят чергата.

— Опитаха се. Само веднъж. Сега и те ме уважават.

— Как го постигна?

— Много лесно. Използвах името ти.

— Трябва да е имало голям ефект.

Ал се ухили бавно, потънал в спомени.

— Ще се изненадаш, Куче. Изпратиха трите си най-добри горили да те очистят и никой повече не чу за тях. Чисто и просто изчезнаха. Никакви трупове. Никакви слухове. Пълно и внезапно изпаряване, сякаш никога не са съществували, а три дни след изчезването на всеки от тях, нечия разкошна вила лумваше в пламъци. Тайнствено се взривяваха и луксозни яхти. И да не забравя един тип в Неапол, когото старите момчета от Френската съпротива заклеймиха като сътрудник на нацистите, с помощта на нови, неопровержими доказателства. Обесиха го на камбанарията на църквата, която сам беше финансирал.

— Направил си го през главата ми, момче.

— Че как иначе? — В гласа му се прокрадна сарказъм. — Да кажем, че съм много досетлив. А ти не рискуваш ли, като се показваш извън обичайното си поле на действие?

— Ал, имаш страхотно въображение.

Той кимна и ме погледна в очите.

— Надявам се, че и твоето е такова. Човек с твоите белези е оставил страхотни белези върху нещата оттатък. Тук също. Славата ти се носи, Куче. Ясно и отчетливо. Защо не се прибра у дома заедно с всички останали?

— Светският футбол не е по вкуса ми.

— Куче, с акъл като твоя би могъл да сложиш ръка върху цялата „Барин Индъстриз“. Старецът щеше да има полза от теб.

— Искам само десетте хиляди — отвърнах.

Ал отряза още едно парче салам, обели го и извади от хладилника две ледени бири. Отвори ги и ми подаде едната.

— Сигурен ли си, че не искаш малко „Геноа“?

Поклатих глава и взех бирата. Беше резлива и с приятен вкус.

— Искам само да докладваш, приятел.

— Знаеш ли, струва ми се, че преди те харесвах повече. Станал си проклет копелдак. — Ал нямаше нужда да гледа никакви папки. Всичко бе подредено в главата му до най-малката подробност. Когато изяде салама, той се загледа за миг през прозореца и след това се обърна към мен. — Искаш да чуеш всичко ли?

— Само резюме.

— Добре. Ето какво. „Барин Индъстриз“ все още е апетитно хапче на борсата, освен ако някоя умна глава от Комисията по ценните книжа не реши да порови в делата й както трябва. Произвеждат благодарение на правителствени контракти и стари инвеститори, които все още смятат, че дядо ти е най-великият човек, който някога се е раждал. Но са в периферията. Оборудването е безнадеждно остаряло и все още съществува единствено защото старецът навремето е купувал най-добрите оригинални инсталации. Двама от старите служители за малко да измъкнат „Барин Индъстриз“ от блатото, като разработили един страничен продукт, но се намесили от защитата на околната среда, а този страничен продукт струва повече от самия продукт. Братовчедите ти решили да ги измамят и двамата така се напушили, че напуснали и умрели за по-малко от година, отнасяйки тайната със себе си.

— И каква е била тя?

— Ако ти кажа, няма да повярваш.

— Опитай.

— Е, добре. Антигравитационно устройство.