Мики Спилейн - Секс капан

— И няма да запишат часовете в досието ми?

— Гарантирам. О, за нищо на света не бих се изправил пред стария Снарли… Разбрах, че снимал разправии с лекарите на ескадрилата заради липсващите полети, но не забравяй, че именно малката ми племенница отмъкна летателните ти дневници. Добра работа свърши, нали?

— Да, чудесна.

— Лошо е, че ви сменят толкова бързо. Войната наистина е страхотна. Кажи ми, майоре, защо не искаш да се прибереш у дома?

— Дълга история, приятелю. А и както каза, войната е страхотна. Винаги съм искал да летя на Спитфайър. Добре ли се държи този сандък?

— Би трябвало да знаеш, майоре. Много по-добре от Деветките. Не забравяй да ми намериш свободна мадама при следващия полет до Нюрмберг. Там в една ферма, живее някаква особено зла особа, която едва не намушка задника ми с вила за сено, когато излизах от имота й. Едва се отървах. Ако не беше малката красавица оттатък реката, която винаги имала слабост към синовете на Джон Бул, едва ли щях да се измъкна. Интересно преживяване беше онова.

— Вие, англичаните, сте побъркани — каза Кучето.

— Но и решителни, трябва да признаеш.

— Разбира се. Щом ще чукаш дъщеря на сенатор…

— О, просто се опитвам да подобря отношенията ни с населението на колонията, майоре. Приятен полет със Спитфайъра, старче. Механикът ми се е погрижил за всичко. Ще съм ти благодарен, ако го върнеш малко или много здрав. Старият Снарли има набито око и ще забележи дупка от куршум или нещо такова. Освен това знае, че новата ми бричка още е девствена. Непробита, така да се каже.

— Добре.

— Е, успех.

— Куче — попитах го веднъж, — защо, по дяволите, се натискаш за допълнителни полети? Отдавна можеше да си се прибрал у дома. Харесва ти тази безумна война ли?

— Ценен опит — отговори той. — Човек или оцелява, или не. Поеми най-тежкото сега, после всичко ще ти се струва лесно.

Оцеля. Ще ми се да можех да потвърдя всички тези слухове, които достигат дотук от Европа през последните двайсет години. Независимо от всичко, те не пасваха на този Догрън Кели, когото познавах. Готините типове просто не се променят. А и слуховете бяха доста изкривени. Говореше се за някакъв откачен убиец, който вдигнал във въздуха целия черен пазар след войната и смазал закоравелите играчи с пари на презокеанската мафия, като разбил икономиката. Никой не искал да говори за това, което се случило после. И онзи, другия… Ел Лобо — Вълкът… който се занимавал с едрите финансисти и безпогрешно познавал колко струват. Кучето и Вълкът. Тук има известна прилика. Разликата е в това, че Кучето беше абсолютно скаран с аритметиката. Никога не би могъл да реши навигационна задача или да изчисли курс. Ако не притежаваше инстинкта на пощенски гълъб, за да се ориентира за посоката, времето и пространството, не би могъл да си свали и шапката без чужда помощ. Но той го притежаваше — винаги поразяваше целта и се връщаше обратно, а понякога довеждаше и заблудени летци. Веднъж помогна на цяла ескадрила, която бе объркала цифрите. Що се отнася до парите, той не можеше да проумее английската лира, да не говорим за френския франк. Всички, освен американският долар, за него бяха пари играчки. Единственият разменен курс, от който разбираше, бяха цигарите и шоколадите.

И все пак промяната я имаше. Проклетите му очи! Забелязваха всичко! И движенията му бяха чудати — сякаш винаги знаеше кой е зад гърба му и кой до него, сякаш усещаше къде са застанали другите и знаеше кога са неподготвени, за да удари.

Две Кучета? Три? Възможно. Днес беше тук и ще го видя отново. Ровенето в тъмните кътчета беше стихията ми и сега наистина ще стигна до верните отговори. Трябва. Любопитен съм. Надявам се, че това, което открия, ще ми хареса.

Боя се, че може би няма.

Никога не съм можел да разбера защо има хора, които не обичат дъжда. Мрачен ден, малко вода и започват недоволствата. Жените скучаят в апартаментите си и не пускат телефона; мъжете клюмат в някой бар и превръщат обедната почивка в ранен махмурлук. Малкото хора, останали на улицата, се борят да се качат в такситата, чиито шофьори сякаш получават някакво садистично удоволствие от страданията на клиентите си. Дявол да го вземе, дъждът е нещо приятно! Той почиства. Добрият дъжд е единствената паста за зъби на Ню Йорк и сега градът правеше гаргара с удоволствие, а боклукът изчезваше надолу в канализацията.