Мики Спилейн - Секс капан

Тя стана и зае предизвикателна поза пред огледалото — гола, малко едровата фея.

— Все още се харесвам — прошепна тя. — Поне това ми е останало.

Хубавото, почерняло от слънцето отражение се втренчи в нея, очите му се плъзнаха по извивките на тялото й и след малко срещнаха нейните — прями, особени.

— Имам странно чувство — каза тя.

Отражението продължи да я гледа, без да каже нищо. След това на лицето му се разля усмивка.

Поканата беше за шест и половина и Шарън — след като закъсня, както бе модерно — вече бе изслушала две предложения, бе изпила един коктейл с шампанско, бе поздравила почти всички и сега трябваше да води разговор с Раул Фучия. Някак си не можеше да си спомни как точно започна това, но се отърси от мислите, които бяха на прекалено много години и се потопи в омагьосващия глас на този чувствен и строен мъж до себе си.

— Но мила, истинските хищници са жените. Те са тези, които… как се казва… дебнат плячката си. Мъжете чисто и просто се съгласяват, ако имат желание.

— Възгледите ви са твърде европейски, мистър Фучия.

— Моля ви, да си говорим на „ти“. Възгледите ми са универсални. Това е мъжката гледна точка, която е особено разпространена тук, в Ню Йорк.

— Ние, нюйоркчаните, се гордеем с изтънчеността си. Не мисля, че това, което каза, е вярно.

— Така ли? Тогава се огледай наоколо. Виждаш ли мъжете? Те се оставят да бъдат обкръжени, вслушват се в увертюрите, преценяват качествата на телата и подбират тези, които най-добре биха оценили услугите им. Вече се очертават няколко дискретни двойки.

— Както винаги на подобни събирания, Раул. Хората са същите, само времето и мястото се различават.

— Не, мила моя, не както винаги. Жените се състезават. Да, състезават се. Те умоляват, настояват, изискват. За разлика от животинския свят, при хората женските екземпляри са тези, които се надпреварват в украшенията и в показването на привлекателна плът, за да съблазнят мъжките и да ги принудят да лапнат въдиците им. Виж себе си, например.

Шарън се обърна към него и му се усмихна кисело.

— Аз, изглежда, съм от консервативните, нали?

Усмивката, с която й отвърна, беше преднамерена, погледът му се спусна под нейния.

— Ни най-малко — отвърна той. — Ако приемем, че жените с твоята професия имат красиви прически и грим, отлично ушити дрехи и безупречни маниери, можеш ли да обясниш защо не носиш сутиен, защо под тясната ти, къса копринена рокля не се вижда нито шев, нито подгъв на някакво бельо? Освен нея и обувките, на себе си ти нямаш абсолютно нищо, а когато се изправиш, някои твои основни космати атрибути гордо се открояват въпреки външното прикритие.

— Не знаех, че личи — каза Шарън. Долавяше, че червенината пропълзява по раменете й, но смущението не се прокрадна в гласа й.

— Може би имам по-набито око от останалите. Но мисля, че лъжеш. Ти знаеш, че личи.

— Тогава не бива да гледаш натам.

— Защо? Та това е основната причина да изглеждаш… гола. Шарените пера на женската, нали? Възхитително. Аз съм напълно пленен. И защо не? Кожата ти е безупречна, тялото ти е съвършено. От всички жени в стаята твоите гърди са най-подходящи, за да изпълнят предназначението си. Достатъчно големи са, за да привлекат вниманието и да стоят изправени, без допълнителни приспособления, но все пак не чак толкова, че да пречат на някои по-важни неща.

— Само за секс ли мислиш? — попита го тя.

В полузатворените му очи се появи моментна изненада и Шарън бе доволна, че в гласа й не се долавяше възбудата, която той се опитваше да й предаде.

— В общи линии това е вярно — отвърна Раул. — Ти можеш ли да ми предложиш нещо друго? — Той отпи от чашата си и зачака отговор.

— Опитай да мислиш за печеливша работа.

Раул сви рамене и се усмихна.

— Едва ли е необходимо. Аз съм достатъчно богат. Да работя за повече би било поза. Все едно, предпочитам да изразходвам времето и енергията като се трудя над теб. Събуждаш у мен невероятен интерес.

— И с каква цел?

— Върховната. Да те заведа в леглото съвършено гола и подготвена за неограничените ми възможности. Ще се насладиш на усилията ми безмерно.

Шарън плъзна поглед по него, след това се усмихна и зъбите й проблеснаха.

— Боя се, че ще те разочаровам, Раул. Виждаш ли, аз съм девствена.

— Прекрасно — възкликна той. — Девствената по дух жена е нещо фантастично.

— Не по дух, приятелю. Физически. Аз съм абсолютно девствена. Какво ще кажеш?

Тонът й беше категоричен и не търпеше никакви възражения. Беше го изчислила съвършено и за момент стъписването, което се изписа на лицето му, й достави удоволствие.