Мики Спилейн - Секс капан

— Е? — подкани я той.

— Не би било особено трудно.

— Но ти срази това момче по много по-практичен начин.

— Не знаех, че някой ни е подслушвал.

— Дявол да го вземе, не бих пропуснат такава сцена за нищо на света. Завиждах му за подхода, докато не му отряза квитанциите. Вярно ли е всичко това?

Шарън се засмя.

— Да. Всичко това е вярно.

— Дори и че си девствена?

— Странно ли ти се струва?

Този път той се усмихна и сви рамене.

— Звучи безумно, но си е твой бизнес.

Тя се зачуди къде е намерил бирата. Уолт Джентри купуваше такова нещо само за благотворителни цели.

— А какъв е твоят бизнес, мистър…

— Кели. Малкото ми име е страхотно. Догрън, но ме наричат Куче. Не се обиждам.

Но то наистина се случи. Стана твърде бързо, твърде неочаквано и тя не бе подготвена. Беше като бомба, която избухва в ръцете ти още преди да нагласиш часовниковия механизъм. Спокойният и мирен до преди секунда свят изведнъж се залюля и закова на място. Сякаш бездна се разтвори пред краката й, точно когато уверено крачеше по път, посипан с цветя и щастие, изпълнена с чувство за завършеност. Дисциплината и самоограничението реагираха преди да усети… вековете война между половете извадиха на преден план инстинктивната броня на думите и поведението. И вечната, дребна мисъл… можеше и да греши. Бе по-вероятно да е така.

Забрави, малка руса красавице! Съвпаденията съществуват и никак не е лесно да си спомниш. Беше много отдавна и ти си обвила образа с романтичен ореол. Твърде дълго си живяла с един глупав сън и сега започва да си личи. Както преди две години, когато се оказа, че той е бразилски инженер с десет деца. И морякът от танкера на „ЕССО“, със същото име. Само дето той беше на шейсет и три и имаше внуци. Не съществува истински Догрън Кели. Някога го остави на гарата и сега той е мъртъв. Цялото семейство го твърди.

— Значи те наричат Куче. А какъв е бизнесът ти, Куче? Приличаш ми на ченге. Така ли е?

Той поклати глава.

— Не. Аз съм независим предприемач. Занимавам се с най-различни неща, които носят печалба. Специалист по всичко. С удоволствие бих наблюдавал как късаш топките на приятеля си.

— Мислиш, че не бих могла?

Той сви рамене, стисна устни и след това й се усмихна.

— Не е много трудно. И на мен ми се е налагало да постъпвам така с разни дебелоглави типове. Лошото е, че присъдите за такова деяние са доста големи.

— А за изнасилване? — попита тя тихо.

— Хайде, хайде. Много добре знаеш, че няма да се наложи да те изнасилва който и да било.

— Сега и ти се захвана със секса.

— Слушай, ти повдигна темата. Аз лично не бих си направил труда да те изнасиля.

— Така ли? А какво би направил?

Той отново пусна странния си, пресипнал смях.

— Предпочитам по другия начин. Аз съм от мързеливите. Имам въображение, бива ме, но ме мързи ужасно. През половината време само разговарям.

— А през другата половина?

— Това е тема, неподходяща за ушите на девственица.

Тя бе почти готова да му отговори, но той намигна и се отдалечи, отпивайки от бирата си. Поради някаква причина я обзе раздразнение. Разбира се, Раул Фучия беше прав. Тя знаеше какво иска да постигне, когато избра облеклото си за вечерта и инстинктивно усещаше потенциала си, но това не беше нещо, което другите не правеха. Нямаше нужда някой да й казва, че е красива и има хубаво тяло. Бяха го направили, но огледалото й стигаше. Реакцията на Раул бе достатъчно потвърждение на преценката й, но после се появи това проклето Куче и разби илюзиите й. Този тип не даваше пет пари.

Шарън взе чашата си, отпи и завъртя леда в течността. Ъгълчетата на устата й се извиха в лека усмивка. Да, това куче — с малка буква, й погоди номер. Не му пукаше. А тя не беше никак стара. Беше на върха, точно каквато трябва — красива, интелигентна, податлива… каквато трябва.

Когато си даде сметка, че е отгатнала верния отговор, усмивката й стана по-широка. Бе прекарала твърде дълго време в трескавия свят на шоу бизнеса, в който преценките трябваше да идват бързо и да са верни, ако искаш да оцелееш. Беше му дала повече от четирийсет, но едрата глава и късата, леко сивееща коса я бяха заблудили. Мускулите и странният младежки вид. Наследство. Кели Кучето беше истински, тотален хищник.

Сега крачеше из стаята. Наблюдаваше го от мястото си — той се държеше абсолютно непринудено. Погледите на жените се понасяха след него, проследяваха движенията му, връщаха се безизразни към предишния си обект, пак се понасяха. Сред мъжете в групичките, към които се присъединяваше, се появяваше едва доловимо смущение — те го осъзнаваха и предпочитаха да се прикриват с престорено безразличие. Шарън знаеше, че се чувстват така, както и тя самата. Чудеха се какво прави той на място като това.