Мики Спилейн - Секс капан

— Невъзможно!

— Не чак толкова. Просто не съм спала с мъж, това е истината. Никога не съм срещала човек, с когото да съм готова да се сближа чак толкова. Няма нищо странно, като се замислиш.

Той остави чашата си, придърпа табуретката и бързо седна, протягайки ръка към нейната. Тя не се отдръпна.

— Тогава на всяка цена трябва да имаш мен! Настоявам! Просто трябва!

— Защо?

— Защото първото преживяване трябва да остане паметно. Само мъж с опит би могъл да…

— Глупости… Раул. Ще го направя, когато поискам. Не преди това. Ти също не си мъжът, който ще…

— Но ти не си ме виждана!

— Започва да ти личи, Раул. Мисълта за възможно преживяване с девственица ти дойде прекалено много. Затова ли седна?

— Мила Шарън…

— Не съм съвсем неопитна, приятелю от чужда страна. Целувала съм се, прегръщала съм се, получавала съм оргазъм. Преживяла съм няколко сексуални епизода, които са ми доставили нужното физическо удоволствие и може би ще ги повторя, когато поискам. Знам всички номера, пози и ерогенни зони, така че ще бъда страхотна, когато му дойде времето. Но сега все още притежавам нещо скъпоценно, което ме прави девственица и смятам да го запазя.

Тя почувства как ръката му се отделя от нейната. В очите му се появи несигурност.

— Ти си…

— Лесбийка?

Раул кимна.

— Не съм. Въпреки че няколко пъти съм си позволявала удоволствието да експериментирам в тази посока. Това шокира ли те?

Очевидно да. Объркването се изписа на устата му и той отново посегна към напитката.

— Но… след като си имала възможност да го направиш с мъж…

— Имала съм — отговори тя твърдо, — но не при нужните обстоятелства. Вкусила съм и съм почувствала няколко мъже. Взаимната наслада беше голяма. Ясно ли се изразявам? Дори съм имала сношение от друг тип, което ми се стори удивително хубаво. Така че не съм лесбийка, не съм фригидна, нямам сексуални отклонения. Просто съм решила да запазя нещо, което някой ден може да се окаже много ценно.

Раул изпразни чашата, намери свободно място на масичката край себе си и я остави.

— Вие, американките — отбеляза той, — сте изумителни.

— Мога да си го позволя на моята възраст — каза Шарън. Тя се наведе напред умишлено, давайки си сметка, че той ще проследи движението на гърдите й под роклята й. Допирът с фината материя накара зърната им да се втвърдят и изпъкнат забележимо.

— А сега защо не предложиш ерекцията си на някоя, която би я оценила?

По някакъв начин той успя да овладее смущението си и стана, за да се поклони по европейски. Тя пое пръстите му и нежно ги стисна.

— Изпитвам съжаление към теб, Шарън Кас — каза Раул.

Тя се усмихна отново и в очите й се появи весело пламъче.

— Аз изпитвам съжаление към теб, Раул. Ти знаеш какво ти се разминава и нямаш никаква възможност да го получиш.

— Не е съвсем така, скъпа.

— Съвсем така е. Ако се опиташ да ме изнасилиш, ще ти откъсна топките. През трийсет и двете години на живота си съм се занимавала със спорт и, както казах, знам всички номера… Дори и този.

Той се оттегли елегантно, както й се стори, за човек, който ще трябва да променя плановете си. Тази вечер щеше да се мушне между копринените чаршафи с някоя жена и щеше да се чуди къде, по осеяния с цветя път, е сгрешил. Изпълнението му няма да е на ниво и на сутринта ще започне да се безпокои. Щеше да опита да я склони още веднъж и щеше да загуби битката, а след това щеше да започне търкалянето надолу — като графиката с общите приходи, зад гърба на С. К. Кейбъл в кабинета му.

— Наистина ли ще му откъснеш топките?

Гласът беше странен и чудновато дрезгав, с непознат акцент, който тя не можеше да определи съвсем точно — нещо като бруклински, с умишлено заличени нюйоркски обертонове. Тя се обърна нататък и го погледна. Усмихна се, защото мъжът някак си изглеждаше ненамясто, но не бе в състояние да си обясни защо. Аналитичният й ум започна да преценява възможните причини и след малко реши, че това се дължи на прекалено широките му рамене и прекалено късата коса. Военна прическа. Черният му костюм беше нов, но сякаш изваден от друга епоха — като че ли този човек признаваше само една мода и не даваше пет пари какво носят останалите. Помисли си, че прилича на орел.

Изведнъж се почувства така, сякаш отново е застанала пред огледалото. Усети как малките руси косъмчета по ръцете й настръхват. По раменете й пробяга тръпка. Като че ли беше попаднала в някакъв абстрактен водовъртеж от време, звуци и цветове, които изобщо не бе в състояние да разбере. Мускулите на корема й се стегнаха, докато изстискаха соковете й. Неясен, далечен глас прошепна в ума й: „Имам някакво странно, много странно чувство.“