Мики Спилейн - Секс капан

— Това не е краят — отбелязах аз.

— Какво имаш предвид? Премахването на хора?

— Наречи го убийство.

— Ах, да. Не бъди толкова самодоволен. Неофициален въпрос, отричаш ли всички тези неща?

— Съвсем официално, не.

— Убивал ли си?

Пуснах още едно кръгче дим.

— Разбира се.

— Удивително искрен си.

Много лошо, че изобщо не можеше да разбере. Оставих го да говори.

— Шеф на най-голямата европейска престъпна организация — продължи той. — Връщаш се тук. След себе си носиш смърт и унищожение.

— Дявол да го вземе! Зарежи поезията. Пишеш статия, нали?

— Все още не съм я написал. В момента събирам факти. Между другото, как се справям?

— Прекрасно — отвърнах.

— В Ню Йорк имаше инциденти, тук също… Полицията е проверила всички тях. Работа на експерт.

— В какъв смисъл?

— Всичко е свършено умно и предвидливо. Но това не е краят. Очаквам финалното убийство.

— И тогава ще се нахвърлиш?

— С удоволствие.

— А кой ще го извърши?

— Всички, които очакват да получат милиони долари от една пратка хероин, която ти… си отклонил?

— Смахнал си се, журналисте.

— Някакви възражения, мистър Кели?

Дръпнах за последен път от цигарата, свалих стъклото и хвърлих фаса навън. Шофьорът и ченгето се обърнаха за миг към колата, после възобновиха разговора си.

— Никакви възражения. Просто искам да чуя версията ти.

Лейгън се усмихна тайнствено под мустак, погледна Шарън, после пак се обърна към мен.

— Струва ми се, че по някакъв начин тя действа като катализатор. Когато започнеш да се скапваш, ще се скапеш без остатък.

— Не преставай да говориш.

— Може и да замълча.

— За да ме убият?

— Точно така. Известни са ми и други неща.

— И не искаш да ме предупредиш, за да не се подготвя?

— Естествено, че не.

— Думи на добър репортер. Готов на всичко, за да стане дописката.

— Обвиняваш ли ме?

Усмихнах му се злокобно и той се сви в черупката си. Отворих вратата, излязох и отворих другата, за да слезе Шарън. Тя взе папката си, измъкна се навън в дъжда и застана зад мен. Аз се наведох към стъклото и показах на Лейгън всичките си зъби още веднъж.

— Естествено, че не — казах.

Изчакахме на дъжда, докато той махна на шофьора си и потегли, а после Шарън ме дръпна за ръката и ме заведе до оградата, където висяха зяпачите, без да каже дума.

Някой наду свирка. Статистите излязоха изпод шатрата, стиснати сандвичи и книжни торбички. Отправиха се към един човек с жълт дъждобран, получиха напътствия, застанаха на местата си и когато включиха камерата, тръгнаха към големия портал на „Барин Индъстриз“.

— Вярно ли е всичко това? — попита Шарън. Обърнах се към нея.

— Пропусна най-хубавото.

— Наистина ли си престъпник?

— В известен смисъл.

— Но си убивал хора?

— Често, скъпа.

— След всичко, което си започнал… тези хора тук…

— Никой няма да пострада, котенце.

— Той спомена, че ще се случи нещо още по-лошо.

— Прав е.

— Куче…

— Остави това, русокоса кукличке. Изживял съм живота си. Опитах се да се махна, но не искат да ме оставят. Това е краят. Не го вземай навътре. Надхитрявал съм ченгетата на три континента, оставил съм своя малък отпечатък в обществото, няма кой да плаче за мен, така че какво ме интересува, разбираш ли? Всичко свърши, само че преди проклетият последен чип да отиде на масата, ще изчистим къщата както трябва.

— Куче… каза „ние“.

— Не обръщай внимание. Това е множественото число на кралете.

— Обичам те.

Начинът, по който го каза, ме блъсна право в стомаха и всички мускули по тялото ми се стегнаха. Погледнах замръзналото й лице и разбрах какво е видял баща ми, когато е бил с майка ми в онази самотна малка стаичка на втория етаж в къщата на Мондо Бийч. За първи път разбрах и какво ми е дал дъждът. Беше изписано на лицето й наред с леката усмивка. В ума ми като в калейдоскоп се завъртяха образи, които не можех да разпозная и се наложи здравата да помисля, преди да кажа:

— Недей, дете.

Беше като първия път, когато я видях, когато Раул се беше надвесил над нея с мераците си и тя го бе разгадала толкова блестящо. Шарън отърси дъжда от лицето си и се усмихна.

— Куче, аз съм имала секс. Познавам мъжете и съм им налагала волята си. Чукали са ме отзад, експериментирала съм и с жени… но все още съм девствена. Не е ли ужасно?

— Разкарай се.

— Да. Чаках.

— Тогава чакай своя тип. Може и да не е умрял.

— Вече не ме интересува. Наистина.

— По-добре да те интересува, защото на тоя скапан свят трябва да остане нещо свястно.