Мики Спилейн - Секс капан

— Здрасти, Куче.

— Здравей, кукло. — Ухилих й се в отговор и хвърлих цигарата през прозореца. — С минипола ми харесваш повече.

Тя сви рамене, измъкна се от дъждобрана, извади някъде от гънките му няколко папки и седна. Полата й се дръпна до средата на бедрото.

— По-добре ли е така?

— Много.

Шарън се вгледа в двама ни за миг, после махна от челото си залепените от дъжда кичури коса и попита:

— Да не би да прекъснах важен разговор? Когато ме повика…

Дик Лейгън я потупа бащински по бедрото и се изкиска.

— Никакъв разговор. Предполагах, че ще се срещна с двама ви поотделно, но щом се събрахме…

— Какво си наумил, Дик? — попитах го.

— Няма нужда да бързаме, момче. В края на краищата аз съм само един репортер, който си върши работата в името на обществения интерес, а ако прочетеш последните вестници, ще се убедиш, че е точно така. Заводът на „Барин Индъстриз“ се задейства отново, на територията му се снима филм, в смятания за мъртъв град се съживява някакъв нов дух и така нататък, но близките до събитията хора долавят, че над всичко това витае един злокобен призрак, възприел формата на мистър Крос Макмилън. И когато дойде развръзката, тя със сигурност ще е подходяща за отразяване в пресата.

— Само в местната, Дик.

— Може би. Но участваш и ти. Куче. Голямото неизвестно. Тоест, досега.

Шарън помръдна на мястото си, а лицето й доби напрегнато изражение. Аз свих рамене.

— Да й кажа ли, Кели? — попита Лейгън.

— Защо не? Просто гледай да документираш отговорите. — Обърнах се към него и го погледнах. Това, което той видя на лицето ми, го накара да се изтегне като струна. Езикът му облиза внезапно изсъхналите му устни, но вече беше стигнал дотук и нямаше как да не продължи. Стрелна с очи едрия си шофьор, който разговаряше с едно от местните ченгета на около петдесетина метра и увереността се върна на лицето му.

— А може би ще проявиш суетността да ги документираш сам, Куче.

— Известно е, че съм правил това.

— Куче…

— Спокойно, малката, остави човекът да говори.

— Благодаря — кимна Лейгън. Долових причината за тона му. Смяташе, че е голям състезател и играе срещу слаба защита. Беше готов да троши кости, изпълнен с увереността, че всички шансове са на негова страна и се наслаждаваше на ефекта. — Както споменах, направих някои проучвания, мистър Кели.

— Пак започваш с този официален тон. Зарежи това, Дик.

— Добре. — Замълча и ми подаде още една цигара. — Може би няма да ти е приятно младата дама да чуе всичко това?

— Защо не? След като го знаят всички?

— Шарън?

Тревогата съвсем ясно се четеше в очите й, но аз свих рамене.

— Говори.

— Нали не възразяваш да поглеждам бележките си?

— Не, разбира се.

Лейгън извади малък бележник, отвори го и се вторачи в него. Цялата проклета история беше театър, но ми беше все едно.

— Освободил си се от армията в Англия през 1946-а и си предпочел да останеш там, вместо да се върнеш в Щатите.

— Така е. — Дръпнах от цигарата. Беше добра. Шарън ме гледаше съсредоточено.

— Имал си приятел, който се е оказал математически и финансов гений.

— Точно така. Роли имаше усет за бизнес.

— Но не и пари.

— По онова време положението му беше отчайващо, ако трябва да бъдем точни.

— Но — Лейгън продължи веднага, — Ролан Холанд е получил финансов подарък от някого — дадох му да разбере, че приемам наблягането на тази дума с насмешка — и е успял да го превърне в значително състояние за доста кратко време. Всъщност, станал е милионер за една нощ, както се казва.

— Напълно законно — отбелязах аз.

— Несъмнено. Във всеки случай той е решил да върне жеста на своя благодетел и му е превел значителна сума, която на свой ред е била вложена в дейности, които… да кажем, не са били съвсем законни.

— Защо не оставиш заобикалките и не ги наречеш направо престъпни?

— Добре, престъпни. Става дума за гигантски операции на черния пазар, които са донесли огромно състояние, но в същото време са свързали въпросния човек с една от най-злокобните престъпни групировки, съществували някога в Европа. — Лейгън ме погледна, видя как пускам кръгчета дим към белия като сметана таван на колата и се обърна напред, спокоен, че държи положението в ръцете си. — Но не е само това. Престъплението поражда престъпление. Черноборсаджийството с лекарства преминало в черноборсаджийство с цигари, след това с оръжия и накрая стигнато до най-едрия престъпен бизнес — търговията с наркотици.