Константин Спиров - Тя те гледа от екрана

— Прости ми господарю… Зная, че ти е известно за Алдерин, за сънищата на Мария, но…

„Млъкни, робиньо“. прекъсна я драконът, „не искам да слушам никакви оправдания. Те няма да върнат чистотата ти.“

— Господарю — отговори Рала и от очите и бликнаха сълзи. Все по-трудно успяваше да изпраща към Дракона своите лъчи на разум — Hе го прави, господарю — не го прави… Те са зли, те ще унищожат света…

„Ти ме познаваш, Рала. Аз съм огънят, аз съм сила, а силата се вика от сила. Други са днес нейните носители.“

Мордок и свитата му не чуха този мълчалив разговор. Те видяха единствено, че Рала се изправи и бавно излезе от залата с невиждащ поглед. Тези, които бяха най-близко до вратата, чуха устните и да повтарят една единствена думичка: „Не, не…“

Драконът бавно се обърна към трона на Мордок. Този път така, че всички наоколо го чуха.

— Виждам, че си довел твоя придворен философ, владетелю. Мисля, че нямаше нужда. Аз предварително знам какво ще каже. Вие носите ред на света, докато други, в името на така наречената „любов“, му даряват хаос. Знам това и съм съгласен. Кажи си желанието, Мордок!

— Игните, ти знаеш за света, наречен „Земя“. Искам да го унищожиш.

Драконът не отговори нищо. Просто продължи да наблюдава Мордок, сякаш бе някакъв изключително интересен предмет.

— Игните, разбери ме — продължи владетелят — знам че за теб, не е никак лесно да възжелаеш чужда смърт. Знам, че твоят огън не дарява разрушение, твоят огън твори слънца. Земляните отвориха мост без никой да им е давал това право, ентропията нахлува в нашия свят. Спомни си за древното правило — разликата е прекалено голяма.

Този път Драконът се намеси.

— Ти казваш истината, чувствам го. Но отговори ми, съзнават ли Земляните какво правят?

— Не знам — честно отговори Мордок. Hямаше никаква полза да лъжеш дух на сътворението. — Тяхната смърт ще ни даде сили. Ти трябва да разрушиш техния свят, но да запазиш моста.

Денят над гората Енит бавно настъпи. Слънчевите лъчи се процеждаха през зелената стена, клоните бавно трептяха, следвайки волята на своя господар — вятъра. Някъде отгоре проехтя звука на реактивен самолет и множество малки твари уплашено се разбяга във всички посоки. Когато отново настъпи тишина, тя не беше толкова спокойна. Сякаш въздухът бе наелектризиран от очакването за нещо ужасно…

Тогава зад едно от дърветата се чуха стъпки. Момче и момиче бягаха, хванати за ръка. Техните силуети постепенно се стопиха в горския листак и всичко отново затихна. Но не след дълго, клоните наоколо започнаха да се движат с невероятна сила, панически да се удрят един в друг. Над близките дървета падна сянката на Ириджа.

Големите жълти очи на Дракона се изпълниха с тих гняв.

— Истина ли е това, владетелю Мордок. Истина ли е, че нашествениците-земляни многократно са ползвали името на Луцифер?

— Добре — попита Вили — прекъснах и записах играта. Сега какво?

— Сега ще се опитам да разбера какво точно те преследва — отговори Дейвид. А ти ще млъкнеш и ще си фокусираш погледа извън екрана. После ще заведеш сестра ми на зоологическа градина, Сара се нуждае от малко разнообразие.

„Заявката — отказана“ — появи се на екрана да Дейвид.

„Регистрацията е невалидна“.

„Обектът е мъртъв. Край на играта“.

Няколко часа късно, Вили се върна и видя пустеещия екран. Реагира невероятно спокойно.

— Знаеш ли, Дейв, сякаш изведнъж ми олекна на сърцето. Просто се случи това, от което се страхувах. Заложих и го изгубих…

— Слушай, Вили — каза тихо Дейвид — Животът продължава…

В един кратък миг, Рала разбра всичко. Никога силата не и беше удряла толкова страшен шамар. Когато в съзнанието и проехтяха последните думи на Дракона, в един кратък момент тя усети. Мария я нямаше. Мария беше мъртва. Няколко мига по-късно, Рала направи това, от което се страхуваше винаги… „Господи, Алдерине, помисли си тя. Колко сляпа съм била. Сега всичко се решава, сега“.

Ако се беше оставила в ръцете на разума, той щеше да я възпира с думите, че е прекалено стара за да лети. Hо болката от загубеното накара Рала да избяга от разума, съвсем съзнателно се превърна в робот, управляван от силата. Разтвори прозореца и полетя яхнала метлата. Беше като като сляпа за околния свят, не виждаше нито земята, нито облаците, през които минаваше. Само едно нещо съществуваше в съзнанието и — думичката „напред“.