Георги Спиров - Аз, детективът-нобелист

Ръкописът ни бе доставен анонимно по куриер. Опитите ни да издирим изпращача, както и да проверим достоверността на предхождащите откъси, не дадоха резултат. Все пак го публикуваме, като оставяме открит въпроса, дали той е авторова измислица или автентичен текст от бъдещето, неизвестно как попаднал в нашето време.

…на 3 януари 2005 г. от 15:32 до 15:34 ч. по Гринуич в Интернет е отбелязан необичайно голям трансфер на информация от неидентифициран адрес към краен потребител, който по наши данни се е намирал във Вашата страна — Интернет-клуб, регистриран на името „Петър Червенков“. Някои обстоятелства около този трансфер могат да се окажат от значение, както за сигурността на САЩ, така и за глобалната сигурност…

…

В.: Посещавали ли сте Интернет-клуба на ул. „Стара планина“ № 6?

О.: Не.

В.: А защо сте се опитвали да се срещнете със собственика му?

О.: Това е дълга история. За Коледа бях подарил на племенника си диск с нова компютърна игра и след десетина дни детето се оплака, че дискът се повредил, когато играло с него в този клуб.

В.: Можете ли да си спомните кога стана това?

О.: Сега… Малкият се обади на 3 януари вечерта, ако не се лъжа, значи трябва да е било същия ден. Да, каза, че току-що се е прибрал от клуба, беше разстроен. Нека все пак погледна календара. Точно така, беше първият работен ден след Нова година.

В.: И какво направихте?

О.: Показах диска на един познат, факир по компютрите и той много се учуди, защото дискът бил за еднократен запис, а въпреки това на него допълнително било записано още нещо, освен играта. Помислих, че собственикът на клуба е някой изобретателен младеж, който заслужава да бъде представен във вестника. Но когато отидох, клубът беше вече закрит.

В.: Тогава ли се обърнахте към полицията?

О.: Не, отказах се да го търся повече. А от полицията сами ме потърсиха — майор Стефанов, от икономическата — като разбрал от собственика на гаража, че съм питал за собственика на клуба. Но това беше няколко месеца по-късно и аз бях много изненадан.

В.: Защо?

О.: Ами… въобще бях забравил за случая. Но майор Стефанов ми задаваше почти същите въпроси, би трябвало да знаете това.

В.: Вие като журналист не го ли попитахте защо полицията се занимава с този случай?

О.: Е… разбира се.

В.: И какво ви съобщи той?

О.: Ами… че срещу собственика на клуба имало жалба от мрежовия доставчик. В края на януари клубът имал много голяма сметка за ползване на Интернет. Отишли да си искат парите и като разбрали, че клубът е закрит, се оплакали в полицията.

В.: По-нататък интересувахте ли се от случая?

О.: След седмица потърсих майор Стефанов, но ми казаха, че е болен. После ме завъртя работата, и когато неотдавна го попитах издирили ли са младежа, той отвърна, че отписали случая, защото било абсурдно гаражно клубче за няма и седмица да навърти сметка, каквато най-големите зали и за година не правят. А вие, знам, нищо няма да ми кажете, така че няма да ви питам защо сте отупали праха от папката.

В.: Вашият познат разбра ли какво е било записано на диска?

О.: Много трудно отворил файла, бил записан с особена програма. Оказа се текст на английски, някаква фантастика.

В.: Къде е дискът?

О.: У него.

В.: Кой е този ваш познат?

О.: Помня само малкото му име, Владо, но в компютъра си имам номера на джиесема му…

Интернет-клуб „Роха“ е открит към края на 2004 г. (на 2 декември е бил сключен договорът за наем на гаража на ул. „Стара планина“ 6). Собственикът на гаража описва управителя на клуба Петър Червенков като „превзето момче с дръпнати очи“. Според посетители на клуба, Червенков имал монголоидни черти, говорел изискано, без просташки жаргон и понякога употребявал непонятни думи…

… На 4 януари 2005 г. сутринта Червенков съобщил на собственика на гаража, че поради семейни причини се налага да напусне града и да затвори клуба, платил определената в договора неустойка и още същия ден опразнил гаража…