Георги Марковски - „Айвънхоу“ и неговият автор

„Когато четем исторически роман от Уолтър Скот, ние сякаш ставаме съвременници на епохата и граждани на страната, в която се разиграват събитията на романа, и получаваме за тях — във формата на живо съзерцание — по-вярна представа, отколкото бихме получили от каквато и да било история“ — пише руският литературен критик Белински. Подобни оценки са правили поетът Байрон, историците Гизо и Тери, философът Енгелс. Доказателство за верността на тия думи е фактът, че романите на Уолтър Скот и днес са любимо четиво на мало и голямо по всички краища на света. Пълното събрание на съчиненията му, озаглавено „Творбите на сър Уолтър Скот, съдържащи забележителни романи и поеми“, се състои от 50 тома.

Уолтър Скот (1771–1832) е роден в Единбург, Шотландия, в семейството на западащи благородници. Баща му е бил адвокат, а майка му — дъщеря на професор от Единбургския университет. В ранното си детство момчето е постигнато от нещастие: поваля го тежка болест, която го оставя сакат за цял живот. За да позакрепне, родителите му го изпращат при дядо му по бащина линия, Робърт Скот, в имението му Сънди-Хоу. По-късно той ще си спомни: „Това беше дива, сурова картина: навсякъде се извисяваха грамадни скали, струпани една върху друга, но сред тях имаше разхвърляни парчета земя, украсени със свежа зеленина, и усамотеното дете би могло да намери и по камъните, и по рухналите стени на развалините обичните си цветя. И тези руини му се струваха чудеса на човешкото изкуство, за тях то бе слушало много завладяващи разкази и често само, с помощта на въображението си, ги населяваше с пируващи рицари, върнали се от поредния поход.“ Седемгодишен, той се връща в Единбург, за да постъпи в училището, но отново се разболява и отново заминава за село. Там, в селската библиотека, попада на сборниците „Паметници на старинната английска поезия“, и това се оказва решаваща среща: до края на живота си той ще е щастлив пленник на народното творчество, на историята, ще стане първомайсторът на историческия роман.

Но до майсторството му има още много време. По-напред ще трябва да се учи в Единбургския университет, да стажува пет години в адвокатската кантора на баща си, сам да стане адвокат. През всичкото това време много ще пътува, ще записва народни песни и балади и ще ги публикува в сборника „Песни от Шотландските покрайнини“ (1802–1803); ще напише няколко романтични поеми в народен дух, които ще му донесат известност и средства да закупи имението Абътсфорд; ще проучва предания и документи, които ще бъдат в основата на бъдещите му романи.

Но преди романите има още нещо: накратко трябва да си изясним времето, в което е живял, и причините, които са го тласнали тъкмо към историческия роман. Той е съвременник на важни исторически събития и социални процеси: буржоазните отношения бързо и решително задушават остатъците от феодализма, научно-техническата революция пролетаризира обезземлените селяни и градските работници, оттатък Ламанша избухва Френската буржоазна революция (1789), разгаря се движението на лудитите (1811–1812), когато работниците, съзрели в техниката източника на плачевното си състояние, започват да разрушават тъкачните станове, малко по-късно (1819) избухва и Ирландското националноосвободително въстание. Още в самото си начало тия промени в обществения живот предизвикват и промени в литературата и рационалният просветителски реализъм отстъпва място на романтизма. Вододел е Френската революция, която заставя всекиго да вземе отношение, самоопределят се и писателите-романтици: течението се разцепва на два враждуващи клона. Крилото на консервативния романтизъм обръща поглед към миналото, като го идеализира и въздиша по „добрата стара Англия“, крилото на революционния романтизъм (Байрон, Шели) обръща поглед към бъдещето, като отрича съвременното си общество и търси спасение в неясни утопични идеи. Уолтър Скот ще заеме едно междинно положение, като обект на изображение за него ще бъдат отминали събития, личности и процеси, но той ще се опита — и ще успее! — да заложи на научната достоверност и да превърне историческия роман, по израза пак на Белински, в „точка, в която историята като наука се слива с изкуството.“ Това ще бъде неговият принос в развитието на световния литературен процес.

Остана още един, последен предварителен въпрос за изясняване: кои са неговите предшественици. Той е пряк литературен наследник на така наречения „готически роман“, романът на ужасите и кошмарите, на мистериите, на свръхестественото и алогичното. Уолтър Скот възприема от него напрегнатото развитие на сюжета, но, бидейки реалист, се освобождава от характерните атрибути на готическия роман, а когато се изкушава да ги употреби, то е само привидно, защото всичко намира логично обяснение при изясняването на обстоятелствата.