Георги Спиров - Аз, детективът-нобелист

— Значи Авраам трябва да е създателят на вероятностната логика! И защо не е успял да разубеди Господ?

Фил каза, че Господ усетил накъде бие Авраам — въобще да го откаже от наказателната акция, но този отговор ми се стори неубедителен и аз помислих, че си е съчинил тази история, за да се прави на интересен. Десетилетия по-късно обаче, когато за пореден път преосмислях живота си (и това понякога ми се случва), реших, че непознаването на Библията не е повод за гордост. Намерих въпросния пазарлък в глава 18 на „Битие“ (2–33), и той завършваше така: „…Ето сега пак ще говоря Господу: «Може да се намерят там десет…» Тогава отиде си Господ, като престана да говори с Авраама.“

Саваот трябва да е имал слонски нерви, за да изтърпи такова размотаване, но накрая явно се е уплашил да не каже по инерция „Да“, когато при поредното сваляне на мизата останат нула праведници. Значи наистина това ще да е била целта на Авраам, той щом не е имал никакво намерение да спира пазарлъка, то със сигурност е знаел, че в Содом и Гомор кьорав праведник няма да се намери… 4 4 Знаех, че евреите първи са въвели общоприетото правило да не се преговаря с терористи, но защо — обясних си го едва след като прочетох този библейски епизод. Просто открай време знаят, че насрещната страна или не си удържа на думата, или й писва, и в крайна сметка прави онова, което се опитваш да предотвратиш. А впрочем кой ги знае, може би са искали да се изкарат по-хитри дори и от Господ? (б.а.) Но това вече са мои зрели разсъждения, а тогава, повтарям, приех цялата история като виц.

По едно време — бяха минали вече два часа — отидох до компютъра да разбера какво става, проверката трябваше вече да е приключила. Текущото съобщение беше, че нотните библиотеки са обходени и досега не е открито нищо, отговарящо на критериите. На няколко места обаче имало десетина стари, не нотни и все още неразшифровани ръкописи. Тогава допълних Нетхаунд с още няколко указания, после махнах с ръка на забраната да се сервира алкохол на непълнолетни, поръчах си и аз бира и някъде след третата чаша се сетих какво ме гложди от началото на разговора и рекох на Фил: — Ама ти не може напосоки да си ме намерил.

Той с леко заплетен език почна да ми обяснява как федералните служби си разменяли информация с отделите по персонала в големите фирми и с трудовите борси. Аха-а-а, рекох си аз, ето как Дона спазва обещанието си да не разправя за възможностите ми…

Чак към десет вечерта пейджърът ми се обади. Мелодията на основната тема, само че в друго темпо, преди петнайсет века била съчинена (или записана) от някакъв арменски монах на име Месроп! Фил веднага се обади на клиента си, но онзи искаше и официално потвърждение с електронен подпис, затова изчакахме, докато почне работното време на държавния музей на Армения „Матенадаран“ — и това име ще го помня, докато съм жив. Там в първия момент си помислиха, че ги разиграваме, защото въпросният ръкопис бил един от трите „неразгадаеми музикални пергаменти“. Нарекли ги така, защото се знаело само, че представлявали записи на мелодии по система, която се считала за безвъзвратно изгубена.

Тук има една мистерия, която и до ден днешен не ми е ясна. Следвайки допълнителните ми указания, Нетхаунд по някакъв начин бе напаснал мелодията на Манточини към древните музикални знаци, но истинска загадка е как неговата система, приложена към другите два ръкописа, даде съвсем реалистичен резултат според арменските музиковеди!

Освен това се оказа, че за да се справи със задачата, пъргавото ми червейче бе мобилизирало компютрите на цялата университетска мрежа в Средния Запад плюс отдела за древни ръкописи при Библиотеката на Конгреса. Нещо повече, подозирах, че е ровичкало и в криптографските програми на разузнаването. И ако цялата история се беше разчула, сигурно пак щях да си имам проблеми с властите, да не говорим за астрономическата сметка за ползван информационен и мрежов ресурс, с която щяха да ме одрусат. Затова, когато от арменското правителство ми съобщиха, че ще ме наградят за принос към историята на културата им, трябваше да приложа неимоверни усилия, за да ги убедя да се ограничат само с неофициална благодарност. 5 5 Проблемите обаче не ми се разминаха, макар и с днешна дата. Компиграфоманът незабавно ме наклепа пред окръжния прокурор и той поиска Голямото жури да реши дали трябва да бъда съден. Съдията постанови да се призове Нетхаунд, но адвокатът ми излезе с тезата, че събитието е станало преди приемането на поправката за гражданския статут на изкуствения интелект. Обвинението също протестира, но с твърдението, че ИИ-личности били единствено QOP-овете, а Нетхаунд бил само програма и затова не можел да се счита за ИИ-субект. Съдията се хвана за главата, обяви, че случаят бил над неговата компетентност и прати случая в по-горната инстанция, където поискаха експертиза. И тъй като по отношение на Нетхаунд единственият експерт съм аз, казусът се утежни с непреодолим конфликт на интереси и директно отиде във Върховния съд. Междувременно Нетхаунд се покри някъде из мрежата и дори аз не мога да го открия. Жалко, защото в наскоро откритите остатъци на Александрийската библиотека има още неразгадани ръкописи… Та както виждате, лошо може да му стане на човек от тия ИИ-твари, но е така, откакто отмениха изискването техните изявления да не се зачитат без заверката на поне петима нормални граждани… (б.а.) 6