Георги Спиров - Аз, детективът-нобелист

… Компютрите в клуба, 4 за посетители плюс този на собственика на брой, били с „особен дизайн“ и никъде по тях нямало фирмени надписи и емблеми… Другото необичайно обстоятелство е, че за разлика от общоприетата практика, собственикът е позволявал на посетителите да играят със собствени дискове, поради което много бързо клубът станал популярен сред децата в квартала…

… въпросният Интернет-клуб е съществувал от началото на 2004 г. до 3 януари 2005 г. включително.

… Установени бяха необичайни обстоятелства около функционирането му, а именно…

… В националната база данни ЕСГРАОН бяха открити 7 души с името Петър Червенков и при направената проверка безспорно се установи, че нито един от тях не отговаря на свидетелските описания. Също така, никой от тях не е пребивавал в града през посочения период. Вписаните в наемния договор за гаража лични данни са фиктивни. Няма гражданин на България с такъв ЕГН…

…шибаната сбирщина, дето нагло се нарича „Юбилеен комитет“! Можеха поне да заредят с пресни продукти кухнята на тая дълбоководна станция, щото цял месец аз и двамата бандити сме на консерви…

Накратко: всичко, което ще прочетете по-нататък, е истина и само истина (но не и цялата истина!). А ако имате някакви бележки по стила и литературните достойнства, причината е само в Джо Куби и по-точно в неговия така наречен „редактор“, а по-точно — литературен негър, компютъра-графоман на „Куби Бук“. Секретарката на Фил щеше да го направи по-добре.

И от мен да мине — благодаря за честта!

Питър Роха

Автономна дълбоководна станция „Мобайл 1200 АТ“, някъде в Мексиканския залив

13:05, април 17–2118

Тъй като юбилярят не спази традицията за изказване на благодарности (както и подозирах), ги поднасям вместо него, но преди това трябва да кажа как стигнахме дотук.

Първоначално идеята беше за „Събрани съчинения“, отпечатани на дървесна хартия. Но библиографията посочи, че средно за всяка от последните 75 години (т.е. без „ранните работи“) Питър С. А. Роха е произвеждал текстове и формули (печатни и с отворен код) в обем средно 1817 стандартни страници, което заедно с илюстрациите би означавало над 300 тома с разумни размери… А нали след последните частични избори двете екологични фракции направиха „функционално мнозинство“ и в Камарата на представителите, и в Сената — и първата им работа бе да ограничат драстично добива на дървесина. Така с квотата, която ни отпусна Департаментът на околната среда, можехме да отпечатаме поредицата най-много в петдесетина екземпляра, и то на възможно най-леката хартия, а само членовете на юбилейния комитет „100 години Питър С. А. Роха“ сме 87 души.

Освен това си дадохме сметка и за друго — цял свят знае, че П.Р. има пет Нобелови награди, но онези, които могат да кажат за какво точно ги е получил и петте, се броят на пръсти. Обаче всеки може да си спомни поне един-два случая, които той е разследвал, макар и всички тия разкази да са неправдоподобни легенди, разпространени от таблоидите. И по принципа „с един изстрел — два заека“, решихме да издадем „Автентичен разказ“ за най-забележителното разследване на юбиляря — пет хиляди библиофилски екземпляра в кожена подвързия, за участниците в партито, от тях първите 10 номерирани, за благотворителния аукцион, и колкото бройки джобен формат излязат от останалата хартия. По този начин едновременно отдаваме дължимата почит на юбиляря и поне отчасти разсейваме многобройните заблуди около неговата забележителна личност. А що се отнася до събраните съчинения — съставителският екип още преди два месеца приключи работата си и ги оформи като виртуално издание, и всеки желаещ може да ги намери на www.peterSAroja.ub.

Яви се обаче друг проблем, П.Р. поиска сам да си напише текста. Знаех си аз какво ще стане, но никой не се вслуша в предупрежденията ми и преди месец установихме, че нищо не е свършено. Веднага свикахме комитета, поканихме и Пит, но малко след началото на заседанието той заяви, че не желаел да има нищо общо с нас и се прибра в хотела. Продължихме без него, но за съжаление още преди полунощ някой гътна стенографиращия серв в басейна и най-плодотворната част от заседанието остана без протокол.

Това е причината да не знам към кого трябва да отправя първите си благодарности. Ако някой успее да си спомни, че е дал идеята, нека ги приеме.