Константин Спиров - Тя те гледа от екрана

— Успях да се измъкна — въздъхна Вили.

И тогава видя, че е сам в стаята. Дейвид и Сара отдавна си бяха легнали, беше четири часа сутринта.

Ник Смит никога не загасяваше лампите. Сънят му беше неканен гост в нощта идващ да го измъчва отново и отново… Тази вечер видя Вили. Седеше пред монитора и гледаше някакво момиче. Изведнъж момичето се превърна в Дракон, ала очите останаха същите — големи и сини. След това Драконът излетя и прегърна небето. Страх. Драконът идва, Драконът идва…

„Никога няма да познаеш светлината, Мордок“ — мислеше си Рала. "Може да съм под твоя власт, но съм по-щастлива от теб. Ти ме превърна в чудовище, срамувам се от себе си, срам ме е че ме бях слуга на тъмнината, но съм по-щастлива от тебе. Даже ти не можеш да ми отнемеш спомените. Виждала съм бистрите води на Аделенския поток, пила съм със шепи от тях. Зелената Едавин и тъжната песен на птиците, когато есента настъпва. Люлката на Мария сред горските листа…

Спи спокойно, Мария и дано никога да не научиш, колко важни са твоите сънища. Добре че Алдерин бди над тебе нощем…

Алдерин, тъжния магьосник отново се появи за да спаси Мария.

От дебрите на спомена изникна образа на майка и. Стоеше, наведена над люлката и и шепнеше някаква молитва. Отново се чуваше името на Алдерин.

Вили, човекът-призрак я хвана за ръка и я поведе към някакъв тъмен проход. Влизаха все по и по-навътре в тъмнината. Всяка крачка увеличаваше страха, но нейния спътник я водеше спокойно и уверено. Постепенно проходът започна да се превръща в пещера, стените се приближаваха заплашително към тях. Вили продължаваше да се усмихва Тогава стигнаха до една каменна зала и изходите изчезнаха.

— От дълго време чаках този момент — каза Вили — Луцифере, ела.

Човекът-призрак се превърна в Мордок. Мария усети ужасния, смразяващ поглед на тарака. Тя беше сама в пещерата, сама с едно чудовище и изход назад нямаше…

Тогава някъде далече се чу песен. Не, нямаше грешка, това бе гласа на Алдерин. Странно, песента бе позната на Мария. Майка и често я приспиваше с нея. Изплашено малко момиченце, знай, че някой на този свят те обича…

Залата постепенно се изпълни с мека розова светлина. Мордок затвори очи, падна на земята и запуши ушите си с ръце. А Алдерин продължаваше да пее:

Мордок лежеше на пода и стенеше. От изневиделица се появи една факла.

— Огънят лекува — прошепна в далечината затихващия глас на Алдерин.

Мария грабна факлата и я запрати в лицето на Мордок.

— Обичам те, Мария — каза Вили.

— Вили, Но в моя свят, ти си просто призрак.

— Тогава, нека заедно намерим вратата. Мисля, че ме разбра.

Те тръгнаха да търсят вратата към Древния рай. Бяха в различни светове, но вървяха заедно.

Из „Рания: Събрани песни и легенди“, нов университетски превод.

Из личната фонотека на Вили Смит:

„Събудих се сам, няколко часа по-късно. Мария лежеше до мен и дишаше равномерно. Лицето и бе застинало в спокойна усмивка. Дълго време стоях неподвижно на сламата и наблюдавах спящото момиче…

Изведнъж Мария започна да стене и да се премята… Без съмнение, измъчваше я кошмар. Посегнах да я събудя, но изведнъж дишането и отново се успокои…

Продължавах да я гледам. Никога не съм предполагал, че едно момиче може да бъде толкова красиво в съня си… «Може би, защото винаги заспиваш преди тях», обади се в мен гласът на Луцифер.“

Мария се събуди. Лежеше на сламата в овчарската колиба. След няколко мига магията на съня се стопи съвсем. Момичето бавно отвори очи и се огледа. Вили стоеше неподвижно и се усмихваше. Беше същият, като в съня, спокоен и добър. Сърцето и се изпълни с топлина. „О, призрако-странник“, помисли си тя, „Дойде в моя свят, ала мен ли търсеше?“

Навън още беше нощ.

Из личната фонотека на Вили Смит: