Константин Спиров - Тя те гледа от екрана

Из Рания, Събрани песни и легенди

Ник се отпусна в креслото си. Извади носната си кърпичка и потри възпалените си очи.

— Колко ли съм спал? — запита се той — Трябва да е било цяло денонощие. Три денонощия кошмар, докато приключи историята с проклетия вирус на Дейвид Гордън.

Ник набързо разтреби голямата гостна и включи прахосмукачката. Стараеше се да стои с гръб към гоблена с дракона, поради което в единия край на стаята остана доста голяма ивица прах.

Седна на бюрото и включи терминала. Буквите се размазваха пред очите му.

На вратата се позвъни. Ник отиде до входа и премигна от изненада. Племенникът му приличаше на призрак. Под очите му имаше големи, сини кръгове.

— За бога, Вили, какво става с теб — попита Ник.

— Нищо — каза Вили.

— Погледни се в огледалото, момчето ми. Да не си се влюбил пак? Знаеш, че мъжките чеда от нашата фамилия се влюбват дълбоко, безнадеждно и безвъзвратно.

— И освен това са леко побъркани — добави Вили.

— Не, не са побъркани. Просто притежаваме по-голяма интуиция. Спомняш ли си за големия срив в More-net? Защо, според теб ме вербуваха след тази история? Вили, повярвай ми, каквото и да ми разкажеш, няма да те сметна за луд.

Вили Смит си оправи прическата и след кратко колебание натисна звънеца на вратата. За негово учудване не се чу никакъв звук. Огледа се и видя малка бележка: „Звънете колко си искате, не работи!“. След още няколко секунди вътрешно колебание, Вили сви юмрук и почука. Този път звукът беше силен и тъп, с леки обертонове, произхождащи главно от ронещата се мазилка. Най-после вратата се отвори — на прага стоеше някакво малко момиченце и го гледаше мълчаливо.

— Извинете — каза Вили — предполагам, че не съм сбъркал вратата… Нали това е семейство Гордън… Бих искал да говоря с брат ти Дейв! Моя чичо Ник Смит ми препоръча…

Момичето не каза нито дума и продължи мълчаливо да го гледа.

— Извинете — продължи Вили — но нали Дейвид Гордън живее тук? Защото чичо ми ми каза, че на времето е работил в Game-net, а аз се нуждая от неговата помощ… Хей, ти чуваш ли ме изобщо?

Момичето само се усмихна и продължи да го гледа. Вили най-накрая не издържа:

— Бе ти да не си луда — кресна той. — Чу ли ме изобщо какво те питам? Брат ти Дейвид тук ли е?

Откъм коридора се дочуха глухи стъпки и после дрезгав глас.

— Сара, някой тук май се опитва да те малтретира. Не се безпокой, ангелчето ми, ей сегичка ще му дам да се разбере… Кой ли е този тук на прага? Ама да знаете, как ми е втръснало от вас! Идват тук юзерите и първото им занимание е да се заяждат със сестра ми.

От гърдите на Вили се изтръгна глуха въздишка.

— Извинете, аз… не исках…

— Ах, той не искал! Я се виж, бе, душа нежна! Сякаш току що си излязъл от моргата. Така ли е, господин вампир? Я не си покажеш зъбките, специалист по малките момиченца! Ах, то пък нямало луна, какво нещастие! По-добре сам се идентифицирай. Гробище, алея и парцел, хайде казвай бързо…

— Ах-х-х… Аз идвам защото… праща ме чичо ми…

— И какво като те праща чичо ти? Как се казва твоя чичо, да не би да е доктор Франкенщайн?

— А… не, ъъ… казва се Ник Смит.

— Ах, това ли било. Винаги съм си мислил, че няма по по-откачен човек от дъртото ченге. Успокой се, няма да те изям. Компютърните пирати изяждат само самодоволните юзери, а като гледам как трепериш на прага ми, май не си много самодоволен Хайде, влизай, влизай, вие навлеците срам нямате…