• Пожаловаться

Константин Константинов: Захарното петле

Здесь есть возможность читать онлайн «Константин Константинов: Захарното петле» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Захарното петле: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Захарното петле»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Константин Константинов: другие книги автора


Кто написал Захарното петле? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Захарното петле — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Захарното петле», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Константин Константинов

Захарното петле

— Кри-кри… кри-кри… — подсвирна тихичко откъм огнището гласът на щурчето. — Кри-кри, кри-кри, спиш ли?…

Ванката наостри уши, дигна глава от възглавката и нетърпеливо се обади:

— Хайде де!… Откога те чакам! Как ще спя: нали тая вечер ще ми разправяш? …

— Кри-кри, още малко! — отвърна щурчето. — Ей сега, нека приспя другите. Още малко! Ти почакай!

Отвън надничаше есенна нощ. Дъждът тихо тракаше по покриви и стъкла. Къщата се смълча. Угасиха лампите. Всички се прибраха. И Катето заспа. Само в ъгъла при иконата блещукаше кандилцето. Ванката притвори очи и заслуша. И щурчето почна бавно и тихичко своята вечерна приказка:

— Имаше веднъж малко панаирско петле. Смешно петле от червена захар. От ония лъскави, набучени на пръчици и наредени по сергиите петлета. Ей на, също такова, само че съвсем очукано и смешно: нито гребенът му гребен, нито опашката — опашка, а клюнът досущ като на гарга. То знаеше това и умираше от срам, сбутано между лъскавите алени хубавци, които сякаш току ще почнат да кукуригат.

— Ама че петле, а! Същинска чавка! — смееха се децата и се трупаха около другите наперени петлета.

— Не чавка, ами цял червей! — обаждаха се други и бързаха да купуват останалите петлета. И скоро върху широкия тезгях остана да стърчи само малкото смачкано петле. Никой не пожела да го купи. То стоеше на единствения си дървен крак и сърцето му се свиваше от мъка. Защото малкото смешно петле имаше сърце. Бог беше дарил другите с хубост, а нему даде само мъничко добро сърце. То виждаше засмените лица на децата, които отнасяха неговите хубави братя, и тежко въздъхна:

— Няма ли и аз да зарадвам някого? Защо тогава съм се явило на света?

Падна нощта. Панаирът опустя. Заръмя дъжд. Старият продавач почна да затваря дюкянчето. Сърцето на малкото петле още по-силно се сви.

Значи, свърши се! Него наистина никой го не ще… Изведнъж петлето усети, че нещо меко и пухкаво се долепи до гърба му. Бяха му израсли истински криле. То веднага се издигна и понесе във въздуха — вън от дюкяна, над покрива, над града. А на ухото му някой пошепна:

— Ще кацнеш там, дето чуеш, че те извикат! …

Ф-р-р-р! — хвърчеше над малките къщи с осветени прозорчета захарното петле и надничаше навсякъде. Какво ли не видя то през тая нощ! Наредени трапези с весели дечурлига, малки креватчета с кукли до възглавниците, купища играчки, разхвърляни из топлите стаи. Ала не чу никой да го позове — и хвърчеше по-нататък. Но когато минаваше над тъмната уличка накрай града, стори му се, че някой го извика:

— Ела! Ела при мене!

И заедно с мокрия вятър малкото захарно петле се вмъкна в счупения прозорец на схлупена обущарница. Ръждиво газениче мъждукаше на средата. В къта лежеше малко чираче и гореше в треска.

Ф-р-р-р! — тупна петлето до главата на болното дете. То отвори очи — и изведнъж цяло светна от радост.

— Моето петленце! Моето петленце! — прошепна то и простря ръце да го пипне. — Хем същото! Същото, дето днес го гледах и нямах пари да си го купя!

Малкото петле примираше от щастие. Най-после и то можа да зарадва някого. Но детето не смееше да го хване — от страх да го не счупи. Не смееше да го доближи до устата си — от страх да не загуби богатството си. А бузичките му побеляваха от треската. Устните му се напукаха, ненаквасени. Петлето разбра, че детето не ще посмее да го досегне и да разкваси уста с неговата киселка захар. Малкото му щастливо сърце изведнъж се изпълни с такава обич към чирачето, че не можа да издържи повече и се пръсна. Чу се малък трясък — и грозното захарно петле стана на няколко късчета. А детето вече бълнуваше, унесено от треската и от радост. Без да се помни, то смучеше късчетата от счупеното захарно петле. И на заранта бузичките му бяха бодри и заруменели от кръвта на червеното смешно петле.

— Спиш ли? … Спиш ли? … Спиш ли?… — подсмихна се щурчето.

— Слушай! — разтри сънено очи Ванката. — Май не ми се вярва мене това… за петлето…

— Тъй ли? — засмя се щурчето. — Кри-кри, кри-кри!… Щом има щурчета да разправят, защо да няма и такива петлета?… Кри-кри, кри-кри, кри-кри!…

Информация за текста

© Константин Константинов


Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008


Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8885]

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Захарното петле»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Захарното петле» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Константин Константинов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Константин Константинов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Константин Константинов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Константин Константинов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Константин Константинов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Константин Константинов
Отзывы о книге «Захарното петле»

Обсуждение, отзывы о книге «Захарното петле» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.