Константин Спиров - Тя те гледа от екрана

— Искаш да кажеш?

— Вили, параноята по принцип е естествена за всеки компютърен пират. Когато ти удряш Обществото в неговите най-уязвимите места, не можеш да очакваш се отнасят мило с теб. Между другото пицата е страхотно нещо. Не зная кой човек е измислил тази вкуснотия, но съм сигурен, че е бил много умен човек. Сара, душа, хапни си още малко, преди двамата батковци да са унищожили всичко…

Дейвид се качи на едно столче и свали няколко кашона от гардероба.

— Това, Вили е втори компютър. Малко е старичък, но ще ни свърши работа. Качи и него на бюрото. Ти ще играеш играта си, аз ще ви наблюдавам от главния сървър.

Вили притвори устни и след това бързо ги затвори. Дейвид, който точно в този момент сваляше монитора го забеляза с крайчеца на полезрението си.

— Искаш да ме питаш нещо?

— Дейвид, всъщност аз… Преди да сме започнали… Hаскоро го прочетох в една енциклопедия историята на компютърните игри… Първата игра-виртуална реалност, била е търговски хит още през деветдесет и трета година, миналия век. Hаричала се е Doom.

— Моля ти се, не ме учи, играл съм я като малък. Много е забавна — целият газиш в черепи и кръв.

— Именно — продължи Вили — взех я от енциклопедията и я разгледах. Питах се — не носим ли някаква отговорност за света на Game-Net? Проследих цялата нишка на 3D игрите, чак до наши дни. Защо всички са пълни с насилие?

Смехът на хакера проехтя изпод бюрото — Дейвид търсеше свободна телефонна линия за да я включи към вътрешния модем на втория корпус.

— Вили, Вили… Hе е ли очевидно. Злото има по-голям търговски успех и по-лесно за моделиране.

Зелените завеси в стаята на Марк рязко се разтвориха. Мария лежеше безсилна на дивана. Нямаше повече желание да се бори. Да става каквото ще. Гласа на отчаянието пак напяваше тихичко своята песен:

Шумни стъпки изтръгнаха Мария от унеса. Момичето отвори очи и премигна от изненада. Човекът, който я гледаше бе този, който безуспешно се опитваше да намери цели шест години. И в момента, когато бе пленена и отчаяна, той се появи сам. Точно като пред Третата врата. Само безразличието можеше да я отвори. Това ли бе Знака? Тя го погледна с големите си сини очи и тихо го попита.

— Светът е странен, нали?

— О, гаджето наистина си го бива — възкликна Дейвид.

Вили се изчерви и продължи играта.

За момент погледите им се сляха. След това човекът-призрак извърна очи.

— Името ми е Вили. Идвам да те освободя.

Момичето тъжно се усмихна.

— Сега името ми няма значение.Казвам се Мария.

— Можеш ли да вървиш?

— Мисля че ще мога. Как ще се измъкнем от тук.

Човекът-призрак направи физиономия, приличаща почти на усмивка.

— За да се измъкнем, започни да крещиш, силно и истерично.

— Ти искаш от мен да крещя? Чувал ли си някога дъщеря на Древния Народ да крещи?

— Сама каза, вече няма значение. Искам само да привлечеш вниманието на някой от охраната. Пей религиозни химни, ако искаш…

— Едва ли ще ги вбеси. Тараците са безчувствени. Но мисля, че се досещам нещо, което май наистина ще им направи впечатление. Но ти си запуши ушите, защото тази песен влияе доста зле на мъжете…

— Добре, когато ти дам знак, действай — каза Вили и застана зад вратата. Запуши си ушите и Мария запя.

Само след няколко минути вратата рязко се отвори и в стаята влетяха трима тараци. Походката им беше несигурна.

— Дай ми клавиатурата, искам да се поупражнявам малко — помоли се Дейвид.

— Хей, тази игра си е моя. На всичкото отгоре май загазих. Противниците ми са трима и зад вратата има още няколко. Очаквах да влезе само един.

— За твоя информация, в къщата на Марк има тридесет и един тараци, всичките въоръжени. Дай ми клавиатурата. Аз знам как да те измъкна.

— Остави ме, Дейв, моля те.

— Гледай си работата — каза Дейвид и дръпна силно клавиатурата. Вили се вкопчи в нея, но стария хакер имаше опит в подобни спорове. Бързо записа играта и изключи компютъра.

— Ще трябва да почакаш малко, Вили. Мисли с главата си! Тридесет и един противника — това е сигурна смърт, даже за теб! Какво ще кажеш да ти направя модул за автоматична игра. Натискаш няколко клавиша и… като че ли ставаш обладан от демон. Демонът избива всички тараци наоколо и си отива. А ти продължаваш да си играеш играта.

— Сериозно ли говориш?