Константин Спиров - Тя те гледа от екрана

— Рала, ела веднага, или ще заповядам да те обезглавят. И без това трябваше да го направя преди десет години, когато скри от мене своята внучка. Рала, дърта вещице, къде си?

— Не очаквай от мен да летя като ангел, владетелю Мордок, след като сам каза, че съм дърта вещица. За какво ти трябвам пак?

— Ела веднага. Наистина ми трябваш. Тази вечер, докато гледах танца на звездите, получих ново знамение. Искам да ми го разтълкуваш.

— Зъл си, владетелю мой и жестоки са твоите знаменития. Ако ти или твоето животно Марк посегнете на Мария… Ти имаш власт да ме убиеш, но нямаш власт да отмениш проклятията ми.

— Рала, аз въобще не искам да се карам с теб. Помогни ми да извикам Дракона и ще ви освободя завинаги.

— Не вярвам на твоите думи, Мордок. Тараците не знаят, какво е чест. Hастанихте се в нашите градове, избихте повечето от нас, а останалите превърнахте в придворни шутове. Hаправихте от песните ни пиянски крясъци. Hуждаете се от нашето страдани за да държи черната врата отворена, пиете от треперещото небе.

— Хайде, стига, стига Рала…

— Но ще ти помогна, заради Мария.

— Мисля че това е всичко — каза Вили и избърса отново очите си. — Никога не бих си позволил да те безпокоя, но Ник каза, че ти си единствения човек на този свят, който би могъл да ми помогне.

Дейвид седеше на креслото и гледаше замислено хлипащия младеж.

— Вили, искам да ти се извиня. Ако знаех, колко дълбоко си взел нещата, никога не бих се засмял, когато ми каза, че си се влюбил в героиня от компютърна игра, повярвай ми!

В този момент в стаята отново влезе малкото момиченце. Погледна замислено Вили и му подаде една розова носна кърпичка. Вили я пое с благодарност, а момичето се сви в един ъгъл. Дейвид продължи:

— Това е моята осиновена сестра, Сара. Всички я мислят за малоумна, а в същност е по-интелигентна от цялата им пасмина, взета заедно… Преди около три години, тя видя с очите си смъртта на своите родители и престана да говори. Бяхме приятели с нейното семейство, аз я познавах, като едно малко и безгрижно същество. Погледни сега колко се е променила. Мълчи и гледа. Понякога плаче…

Сара седеше свита на края на фотьойла. Чувстваше, че в другия край на стаята говорят за нея… В първия момент, когато видя на вратата този Вили… помисли си, че поне той ще я разбере… имаше добри очи. Но Вили я нарече луда и бе един от тях. Като всички други.

Вие не разбирате. Вие нищо не разбирате. Как бихте могли да усетите, малките перила над огненото море… Кухият звук на счупено, падането и предсмъртния вик. Hима можете да си разберете, какво означава да видиш пред себе си единствените съществата, които някога си обичал. Хоп… и в следващия момент вече ги няма. Край. А светът мълчи.

И вие очаквате от Сара да стане част, от същия този жесток свят? Този гаден свят, който гледа твоето нещастие и дори не го забелязва… Като някакво излишно жълто есенно листо… Едно от многото.

Няма да го бъде, не искайте от Сара от да участва в тази игра. Сара ще мълчи. Сара винаги ще мълчи и ще си спомня за пламъците…

Дейвид Гордън започна бързо да трака по клавишите на компютъра, а Вили Смит започна да го зяпа.

— Изобщо не си помисляй — каза наперено Дейвид — че след цяла година работа в game-net, великия хакер Девил Дейв ще пропусне да остави подписа си където трябва. Имам си тайна вратичка, през която мога да наблюдавам работата на главния сървър.

— Дейв, как точно смяташ да ми помогнеш.

— Все още нямам някаква конкретна идея. Когато вляза вътре, ще разгледам играта ти от ястребово око и може да ви дам някой разумен съвет на теб и на новото ти гадже.

Вили побърза да отклони темата на разговора:

— Кажи ми, Дейв защо напусна game-net.

— Ако трябва да бъда искрен, не го напуснах, а те ме изритаха. Започнах да задавам прекалено много въпроси. Game-net като идея е съществувал още от края на миналия век. Огромна международна мрежа от компютри за игра, обединени около един единствен виртуално моделиран свят. Рания.

Вили, който се разхождаже нервно из малката стая спря за момент.

— Да, тогава бях доста малък, но имам твърде ясни спомени. Пред моя детски поглед преминаваха някакви чичковци с червени дрехи и триъгълни шапки на които пишеше — „Game-net — набиране на информация“. Ходиха по паркове, по улици и снимаха всяко дърво, всяка сграда. Така и не разбрах, къде дянаха всичката тази информация.

— Hикъде. Вили, ще ти кажа нещо, което не трябваше да зная. Общия капацитет на оптичните дискове не достига за компютърен модел на един малък град, да не говорим за цяла планета, информацията се генерира динамично в буферите на играта… Не знам, даваш ли си ясна сметка, какво означава всичко това… Главната програма, със своята сравнително малка големина, генерира цял свят, заедно с графиката и всички детайли…