Константин Спиров - Тя те гледа от екрана

— Да, съвсем сериозно. Ще вградя при тебе малък макрос и в момента, когато набереш низа-ключ, програмата ще изпраща заявка към главния сървър на game-net от мое име. За съжаление „демонясването“ не е достъпно за всеки, а пък аз вече не съм вътрешен човек… Нищо, ще измисля как да надхитря системата.

Етикет: Етикета е изпратен

Начало на етикета:

Информационен пакет:

Час: Следва час

Дата: Следва дата

Местоназначение: HX-22

Статус: Въведен е макрос

Регистрация: Дейвид Гордън, Системен оператор

Забележка: Датата е твърде стара

Извод: Да се провери датата

Извод: Да се подготви блока за презаверка

Етикет: Етикетът е приет успешно

Статус: Краят е потвърден

Статус: Проверка на достъп

Забележка: Датата на регистрация е твърде стара

Game-net: Блок за управление на грешките, обработчик на прекъсване

Статус: Внимание, критична ситуация

Статус: Въведен е нов информационен пакет

Реципиент: Главен Сървър, таск-модул «1A@312@0C»

Източник: Девил Дейв

Забележка: Пакетът е твърде голям

Статус: Въведени са нови 1024 информационни пакета

Реципиент: Блок за регистрация

Източник: Девил Дейв

Статус: Препълване на информационните буфери

Забележка: Особено критична ситуация

Статус: Блокът за презаверка на потребители блокира

Забележка: Опасност от пълен срив на системата

Извод: Да се изолира блока за презаверка на потребители

Извод: Да се изолират буферите на блока за презаверка

Извод: Да се изчистят буферите на блока за презаверка

Извод: Да се възстанови списъка на потребителите

Статус: Внимание, списъка на потребителите е твърде стар

Извод: Да се променят всички дати

Статус: Критичната ситуация е успешно преодоляна

Game-net: Главен сървър, таск-модул «1A@312@0C»

Статус: Режим на презаверка, продължаване на работата.

Заявка: Да се провери лицето Дейвид Гордън, системен оператор.

Статус: Край на режим на презаверка.

Извод: Да се отговори с „ДА“

Основание: Датата е днешна.

Тримата тараци влязоха с несигурна походка и се насочиха към Мария. В този момент се чу гласът на Вили:

— Луцифере, ела!

Статус: Отговорът е приет от сателита.

Статус: Заявката е изпълнена

Статус: Режим на изпълнение, продължение

Статус: Лицето е успешно идентифицирано

Статус: Фокусиране на черните лъчи

Статус: Макроса е успешно изпълнен

Погледна бившата заседателна зала и бързо се отдалечи. Премина през тъмния коридор като опипваше стените. На няколко пъти се спъваше в мъртвите тела. Най-накрая влезе в стаята на Мария, олюлявайки се.

Тогава видя лицето й. В погледа и имаше страх и отвращение.

На екрана се появи надпис: „Временен припадък, обектът е извън контрол.“

— Хей, какво е пък това — попита Вили.

— Нищо, нищо, съвсем нормално е — успокои го отново Дейвид. — Просто демонът изпи силите ти. Можеш да си позволиш лукса да припаднеш за малко, наоколо няма врагове. Само гаджета!

— Я млъквай!

Мария се наведе над безжизненото тяло на Вили и му прошепна нещо на ухото. След това запя тихичко. След няколко секунди Вили отново бе в съзнание.

— Каква беше това — попита той с изнемощял глас.

— Нищо, нищо… тайна.

— Но това беше същата песен, с която подмами тараците, нали?

Мария дълго мълча. Най накрая промърмори:

— Хайде да се махаме от това отвратително място. Нощта вече настъпи…

Из личната фонотека на Вили Смит:

„Сякаш виждах света през очите на Мария. В мрака стария град изглеждаше още по-ужасен. Тараците стояха по терасите и ни гледаха с невиждащ поглед. Вечер, те не са опасни. Просто стоят голи и гледат треперещото небе. Къпят в черните лъчи, злото ги залива, зарежда ги с енергия…

Тичахме из тъмните улици хванати за ръце. И двамата чувствахме едно единствено нещо — трябва да се махнем от този град.

Няколко часа по-късно, вече бягахме из полето, търсехме подслон… Черните лъчи изпълваха Мария със страх, тя нямаше повече сили да върви. Взех я на ръце и продължих… да вървя… да вървя… а момичето в мен трепереше…

Едва контролирах своя образ на екрана. Всичките ми показатели бяха близо до нулата. Знаех, че ако му дам почивка, ще излезе извън контрол, ще рухне на земята, ще заспи… Трябва да вървя, трябва…

Изведнъж видях някаква полуразрушена колиба. Мария промърмори нещо в ръцете ми. Влязохме вътре. Положих я внимателно върху сламата и заспах…“