Константин Спиров - Тя те гледа от екрана

В един кратък миг, всичко сякаш се преобърна… Слънцето, небето, поточето, полянката… целия свят я обичаше. Колко малко е необходимо на човек, понякога… Тогава Сара извика:

— Батко, батко, виж какво намерих… батко…

Тръпки преминаха по гърба на Дейвид, той нямаше сили да стане, нямаше сили даже да извика от изненада. Сара говореше, говореше за първи път от толкова години… Никога не си беше давал сметка, колко много означава това за него. А тя продължаваше:

— Батко виж, намерих… цвете…

След малко Дейвид се съвзе съвсем. Остана само радостта.

— Сара, днес е голям ден и двамата с теб ще празнуваме. Ела с мен в града, ще те черпя с една пица.

За момент, лицето на Сара посърна.

— Дейв, може ли да не е пица?

— Както каже сестричката! — важно отговори Дейвид и двамата започнаха да се спускат по горската пътека.

— Никога не съм разбирал едно нещо, Мария. Спомняш ли си там, отвъд. Ти подмами тараците, а аз извиках онзи, чието име никога вече не споменаваме. Но как ги подмами, как?

— Понякога пеем тази песен, когато слънцето залязва. В такъв момент е тъжно е да си самотен, имаш нужда от някой до теб…

— Вдигни очи, любов моя. Виж, слънцето залязва.

13 март 1993 година, редакция 18 май 1996.

© 1993 Константин Спиров

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]] (през http://sfbg.us)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1252]

Последна редакция: 2007-02-17 10:57:12