Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

И колко неуморим беше този Джими! Такова любовно преживяване Лило още не бе имала.

Той съвсем не беше наивно, неопитно селско момче. Дори и Лило имаше какво да научи от него.

Беше ненаситен и дълго време не прояви признаци на умора. Постепенно започна да я обзема страх.

— Това ще ти струва доста скъпо — каза тя задъхано. — Сигурно знаеш.

Той се смееше радостно.

— Колко искаш да ти платя?

— За по-малко от триста долара не можеш да си позволиш подобно нещо.

— Ще ги имащ красавице.

Най-сетне направи все пак почивка. Лило беше доста изтощена. Никога досега не я бяха любили така лудо.

Джим посегна към панталоните си „Левис“ и извади пачка. Бяха истински стотачки. С престорено презрителен жест той отброи пет банкноти и ги сложи на голия й корем.

— Господи, колко си щедър! — засмя се тя.

— За мен това е нищо. Имам още много от тях.

Лило стана и прибра парите в един пришит към роклята й джоб. Не беше необходимо някой да знае какъв страхотен удар бе направила тази вечер.

Въпреки всичко, тя постепенно започна да се концентрира върху истинската си задача.

— И какъв си ти? Сенека?

— Да. Нещо странно ли има в това?

— Досега нищо не съм чувала за това племе.

— Ние идваме от изток. От Илинойс. Племето ни се е преселило на запад преди повече от сто години.

— И къде живее това племе?

Тя вътрешно трепереше от напрежение. Точно това искаше да знае Рио. Той търсеше някакво тайнствено индианско племе. Може би точно това беше племето, което имаше предвид.

Тя не знаеше какво иска Рио от тях. А пък й беше и безразлично. В случай, че донесе добра новина, Рио й бе обещал двеста долара.

Вече я имаше.

— Къде живеете? — повтори тя въпроса си, отивайки с кокетно полюляваща се походка към малката масичка, върху която имаше всякакви бутилки. Наля уиски. Почувствува как индианецът отново я поглъща с жаден поглед.

— В планината Аламо Уеко — каза той. — Знаеш ли, ще ми трябват няколко свестни мъже. Бойци. Имам нещо наум.

Това беше добре дошло. Ето я новината, за която Рио със сигурност щеше да даде още няколко банкноти допълнително.

Изведнъж индианецът застана зад нея и я хвана през талията. Вдигна я високо, сякаш беше лека като перце и влезе в нея, както стоеше прав. Това й бе напълно непознато.

Тези индианци! Подобно нещо тя дори не би могла и да сънува. Те разбираха много повече от любовни удоволствия, отколкото белите.

Почти й дожаля, че трябва да го предаде.

Но връщане назад нямаше.

Рио щеше да й пререже гърлото, ако разбере, че го е измамила.

Тя изви тялото си и обгърна с ръце тила му, за да има по-добра опора, защото краката й висяха във въздуха.

Наистина беше неземно чувство.

Пламенните й стонове издаваха истинското удоволствие, което изпитваше.

За съжаление и това свърши. Тя с радост още дълго би се отдавала на тази наслада. Но явно, че и за такъв мъж като него, всичко бе свързано с известно усилие.

Изпиха уискито, което тя бе наляла, преди да я вдигне. Изпитваше жажда и изсипа парещото питие в гърлото си, като че ли беше вода. После поиска още.

Сега вече Томас изпадна в подходящо за целта й настроение. Беше му все едно какво става. С уискито изчезнаха и последните му скрупули.

— Търся хора, които искат да спечелят по нещо — каза той.

— Вероятно бих могла да ти намеря — подхвърли Лило. — Но първо трябва да ми кажеш за каква работа.

Той пак напълни чашата си. Междувременно очите му запламтяха трескаво.

— Искам отмъщение! — изсъска той. — Има няколко души в повече на този свят.

— Ах, разбирам! Искаш да си разчистиш сметките с твоето племе.

— Да, по дяволите! Искам да стана сачем! Вожд.

Тя отново се хвърли върху леглото. Беше пила доста, трябваше да внимава, да не изпуска от контрол сетивата си. Той спокойно можеше да продължи да се налива. Колкото повече, толкова по-добре.

Наблюдаваше я, но в погледа му вече не се четеше жажда за секс.

И Лило много се радваше на това, защото наистина се чувстваше изтощена. Стигаше й толкова.

А индианецът мислеше вече само за своето отмъщение.

— Значи, искаш да станеш вожд? — попита тя. — И за целта първо трябва да премахнеш от пътя си някои съперници. Имаш нужда от няколко добри бойци, които да ти помогнат. Това обаче ще ти струва някой и друг долар.

— Имам пари — каза той надменно.

— И сигурно разполагаш с доста от тях. За по-малко от хиляда долара трудно ще намериш що-годе добър стрелец. Ако опасността е по-голяма от очакваната, съответно ще струва много повече. Колко би могъл да платиш, скъпи?