Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Сенеката Томас бе подстригал косата си късо и се обличаше като каубой. Наистина трябваше старателно да го огледа човек, за да разбере, че е индианец. Беше заминал на югозапад. Нямаше определена цел. Само искаше да бъде възможно по-далеч от хората, които според него го бяха оскърбили.

Разкъсваше го омраза. В него гореше жаждата за мъст. Някога щеше да се върне и да постави всички на място.

Тогава бялата жена щеше да бъде негова, а той да стане сачем, на когото всички да се подчиняват.

Томас все още не знаеше как да действува. В главата му кръжаха само неясни планове.

Беше късна вечер, когато пристигна в Бетуинг — едно покварено свърталище, северно от границата на Мексико. Имаше не повече от двадесет къщи, но кръчмите бяха пет, а не липсваше и публичен дом.

Томас заведе в обора под наем своя петнист кон, който отдавна бе пуснал на свобода. Произхождаше от техните расови коне и биеше на очи. С него би могъл да направи голямо впечатление. Всеки, който разбира от коне, от пръв поглед щеше да познае, че конят е от индианска порода. И тогава би се вгледал по-добре и в ездача.

Сега Томас притежаваше един обикновен, сив каубойски кон. Купи го, както си му беше реда, а също и дрехите, и револвера, който носеше на кръста си.

По нищо не се отличаваше от който и да е бял каубой. Впрочем, имаше и каубои-индианци, и негри. А той разполагаше с пари, за да може да плаща навсякъде.

Беше ги откраднал.

Уби един човек, когото срещна на пътя си. Той го бе впечатлил със скъпото си облекло и коня от благородна порода. Трябваше да разполага с пари и Томас не се поколеба нито за миг.

От това мародерство в ръцете му попаднаха пет хиляди долара, а благородния кон застреля и блъсна в една клисура, както направи и с непознатия ездач.

Щеше да мине доста време докато ги открият. Дотогава следите на убиеца щяха да бъдат заличени от вятъра.

Томас не изпитваше никакви угризения на съвестта. Отдавна бе преодолял бариерата на задръжките. Затова за него нищо не би означавало и убийството на брат му Масаро.

Той влезе в първата попаднала му кръчма. Отвън, върху една табела беше написано, че днес има бобена чорба с овнешко.

Томас си поръча една порция, пи бира, а накрая взе и едно уиски, въпреки че това нещо въобще не му харесваше. Но не искаше да се отличава от белите.

Едно русо момиче се присламчи до него. То примамливо се усмихна преди да седне.

— Може ли?

Разбира се, че можеше. Вярно, че той вече се канеше да си тръгва, но русокосата събуди у него силно желание.

Тя му напомняше бялата жена, която не успя да получи.

А никога не бе имал бяла жена. Дали не беше по-различно, много по-вълнуващо от това, което бе изпитал с момичетата от племето?

— Мога ли да пийна нещо? — попита тя учтиво.

— А какво искаш?

— Най-много обичам вино.

— Тогава ще поръчам една бутилка за двама ни.

— Струва двадесет долара — боязливо каза тя. Беше малка развратница, но добре знаеше как да подлуди един мъж.

Той се засмя и махна презрително с ръка.

— Няма абсолютно никакво значение — рече надуто и й показа пачка долари. Това беше само малка част от плячката — около триста долара, но на русата щяха да й изскочат очите. Рядко се случваше някой обикновен каубой да разполага с толкова много пари.

Сигурно загорелият от слънцето момък с орлов нос беше свързан с нещо по-особено.

Нощта щеше да се окаже доходна.

Тя махна на едно от момичетата, които обслужваха бара. Необходимо бе само да вдигне пръст. Веднага донесоха бутилка вино.

— Аз съм Лило — представи се тя и премести стола си съвсем близо до Томас. — А теб как да те наричам?

— Джим — каза той без да се колебае. — Джим Стоун.

Беше си избрал това име по пътя. С виното вървеше и разговора.

— Човек направо би си помислил, че си индианец — кискаше се тя.

— Такъв съм, но наполовина — отвърна Томас. — Това смущава ли те?

— О, не! Никак даже. Особено много обичам мъжете мелези.

Тя се притисна до него и усети, че е възбуден. А той, тъкмо обратното, нямаше никаква представа за подлостта на тези жени.

Не му направиха впечатление и петимата мъже в отсрещния ъгъл, които отвреме навреме крадешком поглеждаха към него и Лило.

Томас беше човек, израснал в лишено от коварство обкръжение. За да може да се справя в света, в който сега бе попаднал, трябваше да учи още много.

Така и не забеляза, че постепенно се напи. Не знаеше колко опасно би могло да стане, ако загуби контрол над сетивата си.