Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Особено опасно бе това, когато попаднеш сред стадо изгладнели вълци.

Лило вече бе сигнализирала, че е открила доходна жертва.

Донесоха втора бутилка и той с готовност плати.

— Не би ли искал да останеш насаме с мен, Джим? — попита Лило и примамливо плъзна ръка по дясното му бедро.

Тя отдавна знаеше, че го е разкиснала. Само се чудеше, че е толкова стеснителен. Той се държеше като фермерски син, който за първи път вдишва въздуха на големия свят и естествено беше свенлив.

Мъжете тайно я насърчаваха със знаци. Хилеха се подло, защото междувременно им бе станало ясно, че имат работа с истински гринго.

Те бяха негодници от класа. Главатарят им се казваше Джон Сагуро и се представяше за тексасец. В действителност беше мексиканец.

Това не бе никой друг, а Рио — дясната ръка на дявола Яго Манаскуа. Дошъл бе в това порочно гнездо, защото се надяваше тук да открие някоя следа.

Веднага бе разбрал, че този човек е индианец и то един от тези, чиято родина бе далеч на изток.

Рио беше човек с опит. А от своя шеф знаеше, че онези живеещи усамотено индианци не са апачи, команчи или кайови, а са от другата раса и то точно от тези високите, с обикновено ъгловати черти на лицето и смело изпъкнали орлови носове.

Разбира се, Рио не бе съвсем сигурен, но въпреки това беше поставил на русото момиче задачата да го поразпита.

Мъжът имаше и пари и то немалко. Пачката долари, която показа на Лило, едва ли беше цялото му състояние.

Но Лило скоро щеше да разкрие и тази тайна. Нямаше да трае дълго, най-много час-два.

Тя го хвана под ръка и тръгна с него нагоре по стълбата, която се намираше в края на помещението и водеше към горния етаж.

Това, че едно момиче отмъкваше някой от посетителите бе напълно нормално. Бетуинг беше просто едно свърталище на порока. В това гнездо нямаше нито съдия-изпълнител, нито шериф. Нямаше и нито един жител, който да не преживява от тъмни афери.

Лило изчезна с нейния кандидат в една от стаите.

Петимата мъже избухнаха в гръмогласен смях.

Но Томас, наричан сега Джим Стоун, не чу това. Стаята се намираше в самия край на коридора, а вратите и стените бяха изработени доста стабилно.

Ето че бяха сами, а Лило се чудеше какво да прави по-нататък. Недодялания мелез стоеше насред стаята с увиснали ръце и изглежда не знаеше какво да предприеме.

Тя беше свикнала клиентите й направо да пристъпват към действие. Това се отнасяше за всички.

Тя самата не мислеше за нищо. Тези мъже едва дочакваха момента, в който щяха да се хвърлят заедно с нея в леглото й.

Отначало реши да бъде по-груба с него, но после си спомни, че има важна задача, която щеше да й донесе голяма печалба.

Не биваше да забравя, че истинското име на работодателя й е Рио и че с него шега не бива.

Затова тя пусна в ход способностите си на прелъстителка.

С гукане и смях танцуваше около Томас и бавно разкопчаваше едно по едно копчетата на роклята си. Под нея не носеше нищо друго освен леко, съблазнително черно бельо, украсено с дантела.

Той се ококори и му стана още по-горещо.

— Е, какво? — примамваше го тя. — Какво чакаш, Джими?

И Джим най-сетне се опомни. Беше тук, за да изживее нещо. Той бързо се съблече и се приближи до нея.

Това, което веднага й направи впечатление въпреки слабата светлина на лампата беше, че абсолютно цялото му тяло е кафяво, без нито една светла ивица по него.

А това можеше да означава само, че той често се пече на слънце съвсем гол.

— Сега изглеждаш като истински индианец — усмихна се тя. — Наистина ли не си мелез?

Той хлътна веднага. Виното, а преди това уискито и бирата доста допринесоха за това.

— Нали няма да кажеш на никого? — попита той.

— Честна дума! — заяви Лило и тържествено сложи дясната ръка на гърдите си, там където тупаше сърцето й. — Никой няма да чуе от мен дори и една думичка. Значи си индианец?

Той я прегърна и смъкна черното й дантелено бельо. Тя се отдръпна.

— Първо трябва да отговориш на въпроса ми, Джими!

— Да — изпъшка той нетърпеливо и тръгна към нея. — Аз съм сенека.

После той я хвана и я хвърли в леглото. В следващия момент вече беше отгоре й и така стремително влезе в нея, че почти й се зави свят.

— О, човече! — простена тя. — Ама че темперамент имаш!

После затвори очи и продължи тихо да стене. Искаше истински да се насити на насладата. Обикновено за нея това не беше нищо повече от обикновена сделка, при която само симулираше страст. Този път беше нещо съвсем различно.